Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Н от [населено място], подадена чрез пълномощника му по чл. 32, т. 2 ГПК А.С, срещу решение № 865 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 333/2018 г. от Административен съд-Хасково. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, срещу уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане пи схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че в заключението си вещото лице е дало по-малък процент наддекларирани площи, което не било възприето от съда. Твърди освен това, че вещото лице не било отговорило на всички поставени към него въпроси. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение, като уважи жалбата му и му се изплатят всички субсидии по заявените за подпомагане площи. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ответната страна по касация - заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, е изпратил писмен отговор на подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за нейната неоснователност. По подробно изложените съображения моли съда, да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По подробно изложени аргументи намира съдебното решение за правилно и законосъобразно, което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От данните по делото се установява, че Административният съд-Хасково е бил сезиран с жалба, подадена от М.Н, срещу уведомително писмо с изх. № 02-260-650/3492 от 1.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.Уведомителното писмо е било обжалвано в частите, в които е било отказано финансово подпомагане по четири мерки. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че М.Н за кампания 2015 г. е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) и по Подмярка 13.1/НР1 – компенсаторни плащания в планински райони. По всяка една мярка е заявил за подпомагане 27.34 ха. При извършени административни проверки е била установена площ по всяка една от мерките в размер на 26.52 ха или наддекларирана площ по 0.82 ха за всяка мярка. Процентът на наддекларираната площ е бил 3.09, поради което му е била наложена санкция в размер на 1.64 ха за всяка една мярка, на основание чл. 19, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. Въз основа на наложените санкции по СЕПП е било направено намаление в размер на 403.17 лв., по СПП – в размер на 371 лв., по ЗДП – в размер на 104, 31 лв. и по Марка 13.1/НР1 – в размер на 625, 46 лв. Уведомителното писмо е било обжалвано в тези му части за извършените намаления.

Съдът е приел, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на законните изисквания за това. То е съдържали всички необходими реквизити – таблици с данни, като под всяка една колона на всяка една таблица са се съдържали обяснения в словесната част за какво се отнасят данните, фактическите установявания и правните основания.

Съдът е установил, че намалението на поисканите суми за финансово подпомагане е извършено поради това, че част от заявените площи за подпомагане са попадали извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен от министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, наричана в изложението само „Наредба № 105“. В изпълнение на това правомощие министърът на земеделието, храните и горите е издал заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г., с която е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустима за подпомагане“ за кампания 2015 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Тази заповед не е била обжалвана от М.Н.В това, съдът е допуснал изслушване на основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, което е потвърдило констатациите в уведомителното писмо. При това фактическо установяване, административният съд е направил правен извод, че уведомителното писмо е било издадено и при спазване на материалния закон, съобразно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, а санкцията е била наложена в съответствие с чл. 19, §1 от Делегиран регламент (ЕС) № № 640/2014 г.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно това, че за два от заявените парцели за финансово подпомагане, вещото лице е установило по-малко допустима площ, отколкото е била констатирана при извършените административни проверки. По делото безспорно е установено, че М.Н не е обжалвал заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 г. От това следва, че заповедта е влязла в законна сила и би могло да се оспорва единствено с твърдения за нищожност, но не и за незаконосъобразност.

Специализираният слой, конкретно за заявените за подпомагане БЗС от М.Н, е бил установен чрез специализирани теренни проверки, извършени от структурите на Министерството на земеделието, храните и горите. Специализираните теренни проверки се извършват за целите физически блокове, в които попадат заявените парцели за подпомагане. Тези площи/части от физическите блокове, които не отговарят на критериите за допустимост, според разпоредбите на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ, се определят извън специализирания слой. Съответно земеделските парцели от физически блок, в които са установени недопустими за подпомагане площи се изключват от допустимия слой, какъвто е и случаят със заявените земеделски парцели от М.Н.П това са неоснователни възраженията на касатора, че за два от земеделските парцели, заявени за финансово подпомагане, вещото лице като е установило по-малка площ, недопустима за подпомагане, отколкото е установената такава в уведомителното писмо, съдът е следвало да съобрази това обстоятелство, а като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдението е неоснователно, защото влязлата в сила заповед, не може да бъде изменена от съда в това производство по оспорване на уведомителното писмо. В него на стр. 3, в словесната част от описанието на съдържанието на колона 5, ясно са посочени причините за намалението на отделни части от заявените за подпомагане парцели и правното основание за това.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Искането на касатора за присъждане на направените разноски, следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и проявената процесуална активност на ответната страна се следват разноски в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които касаторът следва да й заплати.

Воден от горното и на основани чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 865 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 333/2018 г. от Административен съд-Хасково.

ОСТАВЯ без уважение искането на М.Н за присъждане на направените разноски.

ОСЪЖДА М.Н от [населено място], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 100 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.