Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие - Благоевград, представен от юрисконсулт Д.Г, срещу решение № 765/12.04.2019 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 1023 по описа за 2018 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0/01769/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/990/20.11.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - Благоевград. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Отрича спорът да е в приложното поле на ЗУСЕСИФ, та да е приложим уреденият с този закон ред за финансови корекции. Твърди, че чл. 9б, т. 2 ЗПЗП е неотносим към издаването на АУПДВ.Пва се на разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗПЗП, за да обоснове довършването по досегашния ред на производства започнали по приети до влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и прилагането на мерките и подмерките от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. до изтичането на периода на мониторинг. Сочи като приложима Наредба № 4 от 30.05.2015 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ). Приема, че са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ на млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., изключващи правото на ползвателя на помощта на второ плащане и обуславящи връщане на полученото първо плащане, тъй като не е представен договор за контрол по чл. 18 ЗПООПЗПЕС. Според него са без значение причините за непредставяне на договора, тъй като заявеният от кандидата проект е оценяван по критерий за стопанства в процес на преход към биологично производство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация С.Н, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Благоевград АУПДВ е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 01/06/1/0/01769 от 08.06.2016 г., разпоредено е прекратяване на договора и са установени в тежест на С.Н задължение в размер 24 447.50 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2018 г. Фактически основания за издаване на акта е подаването на заявка за второ плащане, която не съдържа документите по приложение № 7 от Наредба № 14; отказ на регионалната разплащателна агенция да приеме заявката за плащане и връщане на документите на ползвателя; бездействие на ползвателя на помощта да подаде отново заявка за плащане с отстранени пропуски в срока по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 14. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 и чл. 35, ал. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 3, ал. 3 от договор № 01/06/1/0/01769 от 08.06.2016 г. с ДФЗ. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

Решаващите мотиви на първостепенния съд са за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

По констатациите на съда заявлението на жалбоподателя с ИД № 01/06/1/0/01769 от 22.07.2015 г. е за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в сектор „Животновъдство“, за отглеждане на зайкини-майки, със задължение за преминаване към биологично производство до датата на проверката от ДФЗ. Заявлението е одобрено и е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 01/06/1/0/01769 от 08.06.2016 г. Първото плащане по договора в размер 24 447.5 лева е получено на 14.06.2016 г. Според административния съд заявлението на жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013, респ. и на чл. 9б, т. 1 ЗПЗП. За разглеждането му е приложим редът по ЗУСЕСИФ. Отказаното второ плащане и разпореденото връщане на първото било поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения, което представлявало нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Влязлото в сила решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ е определил като основание за събиране на отпуснатата финансова помощ по реда на ДОПК. В случая производството било започнато по реда на ЗУСЕСИФ, но не е завършено с акт по чл. 73 от закона, което пък сочело на нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ.

Първостепенният съд е отрекъл да са установени фактическите основания за издаване на акта. Описателно е посочил документите от приложение № 7 към Наредба № 14, които са приложени към заявката за второ плащане на жалбоподателя от 31.05.2018 г., включително посочените в т.- 1, 2 и 3 от контролния лист от 31.05.2018 г. Констатирал е, че заявката е в срока по чл. 34, ал. 2 от същата наредба. С това е обосновал отсъствието на основанията по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за връщане на заявката и за прилагане на последиците по чл. 38, ал. 1 от Наредбата. Отделно е обсъдил условието за доказване на преминаване към биологично производство с представяне на копие от договор за контрол по чл. 18 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Приел е, че това условие е неизпълнимо, тъй като дейността на заявилия помощта не попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 2092/91 /чл. 1, § 2, чл. 2/ и Регламент /ЕО/ № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007 та Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Несертифицирането на дейността за биологично производство по чл. 9, ал. 1, т. 2 /приложение № 3 към договора/ е определено като основание да се откаже второ плащане по чл. 38, ал. 1, т. 9 от Наредба № 14, но не и за възстановяване на полученото първо плащане. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

Обратно на приетото от първостепенния съд издаването на решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ не е условие за установяване като публично вземане на извършеното първо плащане по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 01/06/1/0/01769 от 08.06.2016 г.

При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

Изключението се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Производството по сключване на договора за финансово подпомагане с Николова е започнало на 22.07.2015 г. с подаване на заявление за подпомагане с идентификационен № 01/06/1/0/01769 по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 - 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни - зайкини-майки.

Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ.

При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми… – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция.

Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от прецизността, заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ.

Осъществени са материалните предпоставки на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Разпоредителната част на акта е формулирана непрецизно. Със сочените от администрацията фактически и правни основания не се обвързва правомощие за пълен отказ на одобрената финансовата помощ, а на второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 14. В частта за първото плащане отказът е лишен от предмет, тъй като помощта е вече предоставена. Отказът „изцяло“ на финансовата помощ е удар в празно пространство за първото плащане и засягането на правната сфера на адресата е само с отричането на правото на второ плащане.

Обвързващи за касационния съдебен състав са констатациите на първостепенния съд за непредставено от ползвателя на помощта със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Представянето на този документ е задължение на ползвателя на помощта, установено с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта „Специфични документи“ от приложението/. По бизнес плана на бенефициера отглеждането на зайкини-майки през стопанската 2017-2018 г. е следвало да се извърши по биологичен начин. В „Таблица за специфични цели и резултати“ от Приложение № 3 на договора с ДФЗ е включена цел „Преминаване към биологично производство“ и ползвателят е получил приоритет по критериите във връзка с планирано увеличение на стандартния производствен обем на стопанството изцяло с култури и/или животни отглеждани по биологичен начин.

Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди и не се установява съществуването на такива обстоятелства /липсва уведомление по чл. 38, ал. 5 от Наредбата/, а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане /вж. чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане / чл. 38, ал. 6 от Наредбата/.

Грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда зайкини-майки по биологичен начин не е извинителна /ignorantia juris neminem excusat/. Затова и не е от категорията на „неочевидните“ грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 та Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 при заявено намерение за преход към биологично производство. Щом видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, а оценяването на проекта е сторено по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата /чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът не е административен – срвн. редакцията на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП преди и след ДВ бр. 2 от 2018 г./, който е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД /сделката не би била сключена без частта за прехода към биологично производство/. Имущественото разместване по нищожния договор е лишено от основание и се дължи връщането на полученото /чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от цитирания Регламент за изпълнение/.

Дори да се приеме, че договорът с ДФЗ е валиден, то намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което изключва правото на второ плащане и обуславя връщането на полученото първо с лихвите /чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата/.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ.

При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 765/12.04.2019 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 1023 по описа за 2018 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.Н срещу акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0/01769/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/990/20.11.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - Благоевград.

ОСЪЖДА С.Н да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 200 лева.

Решението не може да се обжалва.