Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връцка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика – В. Т срещу решение № 160 от 03.04.2019 г. постановено по адм. д.№638 по описа на Административен съд гр.В. Т за 2018 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен ревизионен акт №Р-04000616000798-091-001 от 18.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение №137/23.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т. С ревизионния акт на Ц.Н са установени задължения за внасяне по ЗДДФЛ, ЗДДС и за осигурителни вноски в общ размер на 416 088.93 лв. и лихви върху тях в размер на 207 054.57 лв.

Според касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилна е преценката на съда, за невалидност на ревизионния акт, тъй като ревизията е извършена от служители на ТД на НАП-Пловдив, за които не са представени заповеди за командировка. Налице е акт на заместник изпълнителния директор на НАП, с който на служители от ТД на НАП Пловдив, се нарежда да извършват ревизия на територията на ТД на НАП – В. Т. В писмото поименно са посочени служителите, които да бъдат командировани. При постановяване на решението са игнорирани правните норми на ЗДСл, при условията на които следва да се командироват служителите на НАП. Налице са заповеди за командировка, които са издадени при съобразяване на нормите на ЗДСл. и безспорно е осъществен състава на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП.

Решението е неправилно и в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 19 300.40 лв., от които 17 600...