Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., чрез юрк.. С като процесуален представител, срещу решение №704 от 26.11.2018 г., постановено по адм. дело №824/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорена заповед.
Ответниците – "П. К" ЕООД и "Стиф-34" ЕООД, чрез пълномощника си адв.. К, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
С обжалваното решение е отменена заповед № 1253 от 20.08 2018 г. на кмета на община В., с която е отказано изработването на подробен устройствен план - частично изменение на плана за регулация за УПИ VІІ, ХVІ и ХVІІІ, кв. 107 по плана на гр. В., по т. 1, като: регулационната линия между имот 7393, общ. и имоти 8135, 3800 и 3798 да мине по имотните граници, като новата линия на отредените УПИ VІІ-7393, общ. и УПИ ХVІ-3798, 3799, 3800, 3801 е показана в скицата – проект и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на "П. К" ЕООД и "Стиф-34" ЕООД съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид наличието на регулационен план от 2004 г., одобрен при действието на ЗУТ, условията на § 8 във вр. с § 6 ПР ЗУТ са неприложими, но в случая са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, каквото основание за изменение на действащия план е посочено в искането на заявителите. Обосновал е извод, че възможните хипотези относно необходимостта от отчуждаване на части от процесните имоти 8135, 3800 и 3799 за осигуряване на достъп до УПИ VІІ-7393, общ. или относно възможността за друго устройствено решение с оглед задоволяване на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за най-икономична осъществимост на предвижданията на устройствения план, не са обсъждани от административния орган при постановяване на оспорената заповед, поради което отказът за допускане на исканото изменение на ПУП по т. 1 от искането е незаконосъобразен. Посочил е, че на заявитеите в административното производство не са дадени каквито и да е указания за евентуално коригиране на предложението относно съобразяване на номерацията на имотите с действащия устройствен план във връзка с искането им по т. 2. По тези съображения оспорената заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Решението е правилно като резултат по съображения, различни от изложените в него.
По делото е установено, че "П. К" ЕООД е собственик на поземлен имот 8135, а "Стиф-34" ЕООД – на поземлени имоти 3800, 3798 и 3799, за които заедно с част от поземлен имот 8136 - общински, е отреден УПИ ХVІ-3798, 3799, 3800, 3801, кв. 107 по плана на гр. В.. Части от имоти 3799, 3800, 3801 са придадени към УПИ VІІ-7393, общ. Искането на двете дружества до административния орган от 15.03.2018 г. е за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 1 ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП, изразяващо се в следното: 1. Регулационната линия между имот 7393 и имоти 3799, 3800 и 8135 да мине по имотните им граници, като новите регулационни граници на УПИ VІІ-7393, общ. и УПИ ХVІ-3801, 3800, 3799, 3798 са съгласно приложената скица - проект за изменение и 2. Регулационната граница между УПИ ХVІ-3801, 3800, 3799, 3798 и УПИ ХVІІІ - 3891, 3892, 3893, 3894, кв. 107 да мине по имотната граница на имот № 3798. Изложените в заявлението факти са основани на приложението на § 8, ал. 1 във вр. с § 6 ПР ЗУТ поради неприлагане на регулацията по предходния план от 1997 г. относно придаваемите части към УПИ VІІ-7393. Като правни основания са посочени разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ПР ЗУТ, както и тези на чл. 134, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗУТ. Частите от имоти 3798 и 3799, попадащи в задънена улица за осигуряване на достъп до УПИ VІІ-7393 не са в предмета на искането.
Оспореният в първоинстанционното производство отказ е издаден след отмяна, с влязло в сила решение по адм. дело № 359/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, на мълчалив отказ на кмета на община В. да се произнесе по искането за изменение на ПУП.
По делото е представена заповед № 313 от 14.03.2018 г. на кмета на община В., издадена преди подаване на заявлението на двете дружества, с която по искане на община В., и на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е допуснато изработване на ПУП - частично изменение на плана за регулация на УПИ VІІ-общ., УПИ ХVІІ-общ. и УПИ ХVІ (ПИ № 8136, общ.), кв. 107 по плана на града. С проекта за изменение се предвижда задънената улица с о. т. 163 – 163а да бъде удължена за сметка на части от ПИ 3799(14кв. м.), ПИ 3800(33кв. м.) и ПИ 8135(29кв. м.). Предвижда се изменение на дворищната регулация, като вътрешната регулационна линия между УПИ ХVІ и УПИ ХVІІ мине по имотната граница на ПИ 8135, 3798, 3799, 3800 и ПИ 8136-общински. Предвидено е образуването на УПИ VІІ- за общински пазар, търговия и услуги; УПИ ХVІ-3798, 3799, 3800, 3801 и УПИ ХVІІ - за общински пазар, търговия и услуги.
При постановяване на решението си съдът не е обсъдил и не е съобразил релевантността на тази заповед спрямо направеното след издаването й искане на двете дружества. С нея на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ се спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася допуснатото изменение. В случая съдът и административният орган не са отчели наличието на мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, в чийто обхват попада както УПИ VІІ-общ., така и УПИ ХVІ-3801, 3800, 3799, 3798. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП. В конкретния случай искане от "П. К" ЕООД и "Стиф-34" ЕООД по чл. 135, ал. 1 е направено с представена скица - предложение, но без да е преценено, че към датата на подаването му е налице висящо административно производство и вече е допуснато изменение на ПУП по отношение на УПИ VІІ-общ. и УПИ ХVІ. По делото съществуват данни, че заповед № 313 от 14.03.2018 г. на кмета на община В. е оспорена по съдебен ред и производството е висящо. Наличието на разрешение по чл. 135, ал. 3 ЗУТ изключва развитието на паралелно производство по искането на двете дружества за привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните на поземлените имоти, тяхна собственост, които са включени в УПИ ХVІ, попадащо в обхвата на вече допуснатото изменение на ПУП - ПР.З при новоно произнасяне административният орган на първо място следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на административното производство до приключване на това по искането за изменение на ПУП, предмет на заповедта от 14.03.2018 г. След влизането й в сила производството по заявлението на двете дружества подлежи на възобновяване на основание чл. 55 АПК. В случай, че процедурата по искането на община В. приключи с окончателен акт за одобряване изменението на ПУП, то искането им би останало без предмет относно претендираното изменение, засягащо УПИ VІІ-общ. При евентуалната отмяна на заповедта от 14.03.2018 г. административният орган дължи произнасяне по заявлението "П. К" ЕООД и "Стиф-34" ЕООД, като следва да изложи мотиви по искането им при съобразяване с въведените в него факти и обстоятелства, приложената скица-проект и посочените правни основания. Оспореният в случая акт не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически констатации и правни изводи, относими към заявеното изменение на ПУП. Посочено е единствено, че предложеното изменение по т. 1 не е съобразено с изискването на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, тъй като УПИ VІІ-общ. остава без лице към улица. Липсват мотиви относно наличието или липсата на някое от основанията, на които се позовават заявителите. Това нарушение е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 2 АПК. Ето защо, като е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на кмета на община В. за ново произнасяне, съдът е постановил правилно като резултат решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявените претенции от ответниците за присъждане на разноски, община В. следва да бъде осъдена да заплати на "П. К" ЕООД и "Стиф-34" ЕООД направените такива за касационната инстанция в размер на 600 лева за всяко от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договори за правна защита и съдействие от 28.12.2018 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №704 от 26.11.2018 г., постановено по адм. дело №824/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА община В. да заплати на "П. К" ЕООД, ЕИК 112618703 направените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА община В. да заплати на "Стиф-34" ЕООД, ЕИК 201699950 направените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.