Производството по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на М. П. М. от гр. Л. и П. П. В. от гр. С., подадена срещу решение № 101 от 20.10.2009 г., постановено по адм. дело № 115 от 2009 г. по описа на Административния съд - Ловеч.

На основание чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания жалбоподателите са представили писмени доказателства - заверени преписи от два броя нотариални актове: № 90, нот. дело № 1707 от 1997 г. и № 183, нот. дело № 1708 от 1997 г. на нотариуса при Ловешкия районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК.

Ответникът по жалбата - Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. С., не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административната прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - седмо отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение съдът в производство по чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Марийка П. М. и Пенка П. В. (наследници на П. Д. П. - б. ж. на гр. Л.), е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-18-11 от 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастрална карта в графичен и цифров вид на с. П., община Л., в ЧАСТТА досежно поземлен имот с идентификатор № 58150.87.13.

На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателите за отмяна на обжалваната заповед и въз основа на представените от страните доказателства е приел, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗКИР.

От доказателствата по делото е установено, че с оспорената административна заповед № РД-18-11 от 19.02.2009 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2009 г.) на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта в графичен и цифров вид на с. П., като са заснети и имотните граници на имот № 58150.87.13 по одобрения нов кадастрален план.

Жалбоподателите са поддържали, че техният наследодател - б. ж. Петър Др. Пенов, е купил през 1948 г. от община с. В. (понастоящем с. П.), видно от удостоверение № 347 от 19.03.1948 г., общински парцел VІІ в кв. 44 по регулационния план на селото от 1946 г., който имот с площ 944 кв. м. по кадастралния план не е заснет с отделен планоснимачен номер. Имотът не е нанесен в обжалваната кадастрална карта, а е присъединен към парцел VІ, заедно с който парцел е отразен в кадастралната карта на с. П. като обединен поземлен имот с идентификатор № 58150.87.13.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателите с представеното удостоверение № 347 от 19.03.1948 г. от общинското управление на с. В. не са се легитимирали като собственици на парцел VІІ в кв. 44 по плана с. П. и липсва удостоверяващ собствеността на имота акт като законово основание за вписване в КККР. Правният извод на съда, че административният орган е спазил нормативните изисквания относно източници, от които да черпи данни за създаване на кадастъра на имот № 58150.87.13, като вярно го е отразил в съответствие със записаното в тях, е обоснован и законосъобразен. На основание чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР данните за собствениците на имотите и на носителите на други вещни права се набират от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3, като собствениците на имотите са длъжни да представят (при поискване) акт, удостоверяващ правата им върху имота, което изискване за конкретния имот не е изпълнено от жалбоподателите.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗКИР в партидата на всеки недвижим имот като част от имотния регистър се вписва собственикът на имота, както и учредените вещни права върху него. Оспорващите с представеното удостоверение не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, за да бъдат вписани като собственици в имотния регистър, както законосъобразно е приел съдът.

Законосъобразно съдът е приел също, че кадастралният план отразява съществуващите на място граници на имота и няма конститутивно действие - т. е. не поражда и не погасява вещни права. Спорът за собственост по отношение на имот № 58150.87.13 може да се реши по исков ред и при успешно проведено съдебно производство жалбоподателите ще имат възможност да искат допълване на данните по реда на чл. 53 ЗКИР.

С представените допълнително писмени доказателства (нотариални актове на трети лица) касационните жалбоподатели не могат да установят касационните си основания за неправилност на съдебното решение.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 101 от 20.10.2009 г., постановено по адм. дело № 115 от 2009 г. по описа на Административния съд - Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. В.О.