Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на кмета на О. Т.. Иска отмяна и отхвърляне на жалбата, защото кметът на с. О. само предавал адресните регистрации на кмета на О. Т. и той е единственият компетентен административен орган, който може да изпрати адресната карта за обработване в електронен вид за актуализация. След отразяване в Националната база данни "Население" по обратен път данните се изпращали в "Локална база данни "Население" към община Д.. Орляк. Режимът не е регистрацонен, а разрешителен, като регистриращият орган е длъжен да извърши на законовите предпоставки.

Ответниците оспорват касационната жалба за неоснователна.

Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 146/ 15.11.2011 г. по адм. д.№ 552/2011 г. по описа на АС - Добрич е обявена нищожността на изричен отказ на кмета на община Т. да извърши действия по адресна регистрация по молбата на М. К. Д. и О. М. К..

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Със ЗИД ЗГР обн. бр. 39 от 2011 г. режимът за промяна на постоянен и настоящ адрес е разрешителен.Това следва от новата разпоредба на чл. 99а от ЗГР, съгласно която на един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект. Освен това предвид чл. 94, ал. 2 от ЗГР всяко лице има само един настоящ адрес. А. тези разпоредби не са спазени компетентният административен орган отказва регистрацията. Идеята на промяната е свързана с преустановяване на злоупотребата с избирателно право.

Кметът на община Т. е издал...