Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Б. Н. Б. от град Казанлък против решение от 26.11.2010 година, постановено по адм. дело №4057/2010 година на Административен съд София - град /АССГ/.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 309, т. 3 от АПК.

Ответникът - Министерство на отбраната /МО/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била искова молба на Б. Н. Б. срещу МО за заплащане на сумата от 6299, 88 лева, представляваща обезщетение по чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ за срок от 6 месеца, поради незаконно уволнение, мораторна лихва в размер на 4181, 24 лева за времето от 02.06.2005 г. до 01.06.2010 година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е бил кадрови военнослужещ, като договора му за кадрова военна служба е прекратен със заповед № КВ-2857/12.12.2002 година на министъра на отбраната. Цитираната заповед е отменена с решение от 08.11.2004 година по адм. дело №С-18/2003 година на Върховния административен съд, тричленен състав, което е оставено в сила с решение от 02.06.2005 година, постановено по адм. дело №С-1/2005 година на ВАС - петчленен състав. Решението за отмяна на заповедта за уволнение на жалбоподетеля е влязла в законна сила на...