Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл.)

Образувано е по жалба на С. Т. С. срещу заповед № ЛС-03-1077 от 20.11.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното й правоотношение. Счита, че оспорената заповед е нищожна, тъй като служебното й правоотношение е прекратено, считано от 09.11.2009 г. т. е. ex tunk, когато основанието за прекратяването му не е било възникнало. Законът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗИДЗСРС) е обнародван в Държавен вестник на 06.11.2009 г. и тъй като в същия не е предвиден специален срок за влизането му в сила съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Р. Б., както и с оглед разпоредбата на чл. 41 ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА) на 10.11.2009 г. Моли съда поради изложеното да прогласи нищожността на оспорената заповед, а алтернативно моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от заповед № ЛС-03-005 от 09.07.2009 г. на Председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) се установява, че С. С. е заемала длъжността „директор” на Дирекция „Административно-правно обслужване и финансова дейност” НБКСРС.

Със закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, публикуван в ДВ бр. 88 от 06.11.2009 г. - § 6 ал. 1 от Преходните му разпоредби НБКСРС е закрито. Съгласно ал. 3 на §3 от ПР на ЗИДЗСРС трудовите правоотношения на членовете на НБКСРС и служебните и трудови правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106 ал. 1 т. 1 от ЗДСл и чл. 328 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда.

С оспорената заповед № ЛС-03-1077 от 20.11.2009 г. на основание чл. 106 ал. 1 т. 1 и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с §6 ал. от ПР на ЗИДЗСРС Министърът на правосъдието прекратил служебното правоотношение на Сапунджиева, считано от 09.11.2009 г.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на правосъдието, на когото са делегирани тези правомощия по силата на §6 ал. 3 от ПР на ЗИДЗКСРС.

Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба – т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл.

Не се спори относно факта на закриване на НБКСРС и съответно на администрацията на същото по силата на §6 ал. 1 ЗИДЗСРС. Следователно в конкретния случай са налице и правното и фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбодателката, посочено в заповедта.

Спорът се свежда до датата на влизане в сила на ЗИДЗСРС и съответно датата, на която е закрита администрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Р. Б. всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В нормата на чл. 41 Закона за нормативните актове законодателят е посочил, че обнародването се смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на Държавен вестник, като такъв ден се сочи денят, в който неговото разпространяване може да започне. Не се спори по делото, а при справка в Държавен вестник се установява, че ЗИДЗСРС е публикуван на 06.11.2009 г. (петък) когато е започнало и неговото разпространение.

Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 41 ЗНА когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок. Това е единствената норма, която урежда начинът на броенето на срока по чл. 5 ал. 5 от Конституцията. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 41 ЗНА срокът изтича в 24 часа на последния ден, следователно в случая срокът е изтекъл на 09.11.2009 г. в 24 часа.

Следователно в случая ЗИДЗСРС е влязъл в сила на 10.11.2009 г., от който момент е настъпило и правното и фактическо основание за издаване на процесната заповед – закриване на администрацията, в която е работила Сапунджиева.

От изложеното следва, че в случая служебното правоотношение с жалбодателката неправилно е прекратено считано от деня, предхождащ изтичане на срока за влизане в сила на закона. Към тази дата не е било налице фактическото основание за издаването й, тъй като администрацията, в структурата на която е съществувало служебното правоотношение не е била закрита. Закриването на същата по силата на цитираното изменение на Закона за специалните разузнавателни средства е настъпило след влизането му в сила - на 10.11.2009 г. Следователно така издадената заповед е незаконосъобразна.

Неоснователен е доводът, че същата е нищожна. Така констатираният порок не е от категорията на особено тежките и не опорочава акта до степен на нищожност, доколкото същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, макар фактическото основание посочено в него - закриване на администрацията да не е било налице към момента посочен в акта, считано от който в същия е посочено, че следва да породи действие. Денят посочен като начален момент на пораждане на действието на оспорената заповед, предхожда с един ден настъпването на юридическия факт – закриване на администрацията.

Следователно в случая заповедта е издадена в нарушение на закона и неговата цел. Към датата, считано от която служебното правоотношение е прекратено хипотезата на чл. 106 ал. 1 т. 1 ЗДСл не е била налице, тъй като администрацията е закрита, считано от следващия ден - 10.11.2009 г.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата е основателна – налице са отменителните основания по чл. 146 АПК, при което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед № ЛС-03-1077 от 20.11.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение със С. Т. С..

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ И. С.

И.С.