Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2239/10.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1183/2011 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031005529/06.01.2011 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 102 от 14.03.2011 год. на Директора на Дирекция „ОУИ”- гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит и са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07.2010 год. – главница в размер на 16 662 лв. и лихва в размер на 0.00лв. и е установена сума за възстановяване в размер на 58 190.81лв., като Дирекция „ОУИ” – гр. В. е осъдена да заплати на „Вакпак” ООД сумата от 1700 лв., представляваща осъществените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага в жалбата си подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основния и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Вакпак” ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност...