Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. К. Х. от с. С., Пернишка област, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат А. В. от гр. С., срещу решение № 257 от 08.10.2013 г. по адм. дело № 235/2013 г. на Административен съд – гр. П..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. І.

С посоченото решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Б. К. Х. срещу решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 2803 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС), с което на жалбоподателката е определена парична помощ в размер на 10 000 лв. за възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. В доклад до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията за 11.02.2013 г., е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства които се/не се/ отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ, щети оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустим размер на помощта – 10000 лева. Този довод, възприет от комисията е изцяло в нейна компетентност и не е основание да се счита, че е незаконосъобразен. От решаващо значение е до каква степен може да се подпомагат пострадали...