4ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972

гр. София, 26.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 396 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. А. А. против определение № 1191/27.11.2024 г. по в. ч.гр. д. № 472/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 1703/21.06.2024 г. по гр. д. № 1382/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Частният касатор оспорва обжалваното определение като неправилно. Излага подробни съображения относно допустимостта на предявените искове за оспорване валидността на договор за заем № 122482/07.03.2016 г. и на отделни негови клаузи - за лихва и неустойка. Иска да бъде отменено определението на окръжния съд и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира да се допусне касационна проверка на определението на ОС – Стара Загора на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2 ГПК по следния въпрос: “Дали силата на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена за главница, възнаградителна лихва и такси, се разпростира по отношение на действителността на договора, въз основа на който е издадена, при наличието в този договор на неравноправни клаузи, водещи до недействителност на целия договор, за които съдът следи служебно?”. По това питане се твърди, че обжалваното определение е постановено в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС, ТК, II т. о. (по чл....