Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.

Образувано е по частна жалба на “Д” О., гр. В. и „А” О., гр. С. срещу определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о.

С атакуваното определение е оставена без уважение подадената от „А” О., гр. С. и без разглеждане подадената от „Д” О., гр. В. частна жалба срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл. 237, б. „е” ГПК отм. в полза на „С” О., гр. С..

Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно и необосновано с единственото оплакване, че Софийски градски съд неправилно е разгледал подадената от тях жалба като такава по реда на чл. 244 ГПК отм., а не като искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 250 ГПК отм..

Ответникът по частната жалба – “С” ЕО., гр. С. оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2010 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

С оглед постановения от въззивния съд различен правен резултат спрямо всеки от двамата жалбоподатели, а именно – частната жалба на „А” О. е оставена без уважение, а частната жалба на “Д” О. е оставена без разглеждане, следва да се приеме, че по повод инстанционната проверка на атакуваното въззивно определение Върховен касационен съд е сезиран съответно – с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена от „А” О., гр. С. и с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, подадена от „Д” ООД.

По частната касационна жалба на „А” О.:

Независимо, че е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и от надлежна страна в производството, същата е процесуално недопустима.

Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството за издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. - същата е постъпила в Софийски районен съд на 11.05.2007 г.

Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК отм., такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на акта на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.”е” ГПК отм., не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. С постановяване на това определение процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд е изчерпан. Извършеното от страна на въззивния съд потвърждаване на постановеното от районния съд определение има за последица влизането му в сила и изключва неговата обжалваемост пред Върховен касационен съд.

Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист е подчертана изрично и в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното, подадената от „А” О. частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.

По частната жалба на „Д” ООД:

Частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната жалба на „Д” О., гр. В., Софийски градски е счел, че същата е подадена след 7-дневния срок по чл. 244, ал. 1, изр. 2 ГПК отм..

Този извод е правилен, тъй като съответства на събраните по делото доказателства. Видно от представеното удостоверение изх. № 0* от 09.03.2010 г., издадено от Частен съдебен изпълнител С. Я., длъжникът в изпълнителното производство „Д” О. е получил призовка за доброволно изпълнение на 09.11.2009 г. Изчислен от тази дата, 7-дневният срок за обжалване на разпореждането на СРС за издаване на процесния изпълнителен лист, изтича на 16.11.2009 г., докато частната жалба е подадена на 23.11.2009 г. С оглед на това, правилно въззивният съд е преценил същата като просрочена и съответно – недопустима.

Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А” О., гр. С. срещу определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о. в частта, с която е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба /наречена жалба/ срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Д” О., гр. В. частна жалба /наречена жалба/ срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав.

Определението, с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на „А” О., гр. С., подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: