О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

С.,

19, 05, 201

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

четиринадесети април

две хиляди и петнадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

2417/2014

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 203 от 30.04.2014 г. по т. д. №184/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд,

Ответникът по касация –„Е. – Х. -90” – [населено място], чрез пълномощника си е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал, че в хода на цялото съдебно производство е правил възражения, за това че ремонтът на Младежкия дом в [населено място] бил извършен в нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, „респ.НВМОП отм., както и на ЗФУКС”, като въззивният съд приел, че това обстоятелство не можело да се вмени във вина на ищцовото дружество, тъй като то представило своята оферта и тя била приета. Този извод, според касатора, бил едни от решаващите мотиви на въззивният съд, което според него поставяло следния материалноправен въпрос: „ Ако работата на гестора по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, била извършена в нарушение на императивни разпоредби на Закон...