Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК,

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3128/11.11.2014 год. по ч. гр. д.№ 3321/2014 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на същата страна против определение от 09.09.2014 год. по гр. д.№ 17037/2013 год. на Пловдивски районен съд, с което е отказано да се приеме за разглеждане направено от страната възражение за прихващане.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода, че атакуваното първоинстанционно определение има преграждащо, за упражняване на потестативното му компенсационно право с предявеното от ищеца вземане, в евентуалност от уважаване на последното, действие.Позовава се на аналогично приложима съдебна практика по обжалваемост на определението на първоинстанционния съд за неприемане разглеждането на насрещен иск, както и на определението за препращане на делото по подсъдност или подведомственост, макар обективно то да не препятства разглеждането на спора.

Ответната страна – Сдружение „М.„ – не е депозирало становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение, съдебен акт,

Частната жалба е неоснователна.

Възражението за прихващане е процесуален способ за защита на ответника, чрез който се упражнява компенсационно, по отношение на ликвидно и изискуемо вземане на същия от ищеца, с предявеното с иска вземане на ищеца, право. Съдът, противно на дискрецията при предявен насрещен иск / чл. 211 ал. 2 пр. 2 ГПК /, не разполага с процесуална възможност да отклони разглеждането му, при положение че е редовно предявено.Както правилността на преценката му за редовност на възражението за прихващане, така и неоснователният му отказ да разгледа редовно предявено възражение за прихващане, не подлежат на самостоятелно обжалване, а се преценяват, респ. преодоляват правните им последици за страната, по пътя на инстанционния контрол. Когато съдът, въпреки редовно предявено от ответника възражение за прихващане с изискуемо и компенсируемо с това на ищеца вземане, не е разгледал същото, независимо дали е постановил изрично определение за неприемане или изобщо липсва произнасяне по приемането му за съвместно разглеждане, той допуска съществено процесуално нарушение, атакуемо по реда на обжалването. В този смисъл определението му за недопускане на разглеждането не прегражда окончателно последното и не удовлетворява предпоставките на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на обжалваемостта му, непредвидена и изрично / чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК /.В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 609 от 15.01.2009 год. по т. д.№ 323 / 2008 год. на І т. о. на ВКС – разгледан първи правен въпрос по същото.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3128 / 11.11.2014 год. по ч. гр. д.№ 3321 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: