О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1449

гр. София, 25.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №3019/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5488/02.05.2024г. на М. К., чрез адв. Н. срещу решение №130/21.03.2024г. по в. гр. д. №50/2024г. на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която предявеният от него против Д. Д. Д. иск с правно основание чл.72 от ЗС е отхвърлен за горницата над 2213.44лв., претендирана за подобренията, извършени в апартамент №3, находящ се в [населено място], [улица]. Касаторът излага, че във връзка с развитите във въззивната му жалба възражения, въззивният съд с Определение №130/19.01.2024г. е оставил без уважение искането му за допускане на повторна експертиза, без да изложи мотиви и след като е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Според касатора липсата на мотиви за отказ и на своевременно направеното искане за назначаване на повторна експертиза в съдебно заседание на 05.07.2023 год. при разглеждането на делото пред ПОС също е съществено процесуално нарушение. Счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №230 от 05.03.2012 на ВКС по т. д.№1041/2010 на ВКС, което е и основание за касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Другото поддържано оплакване е във връзка с качеството му, в което е извършил подобренията и относно размера на дължимото му обезщетение, като твърди, че въззивният съд е формирал изцяло неправилни изводи, като е споделил безкритично тези на първоинстанционния съд....