Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на М. М. М. против разпореждане от 16.10.2014г. по в. гр. д.№ 2085/2014г. на САС, ГО, 8 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца С. [фирма], въз основа на невлязлото в сила осъдително решение № 1854/09.10.2014г. на апелативния съд по същото дело, с което М. М. е осъден да заплати на дружеството сумата 21 527.20лв.

С частната жалба се иска обезсилване на разпореждането като недопустимо-постановено извън компетентността на въззивната инстанцията, която не е имала право да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист, тъй като оправомощен да издаде такъв, включително и по невлязлото в сила решение, е първоинстанционният съд, съгласно правилото на чл. 405, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 406 ГПК. На второ място са изложени съображения за погасяване на задължението, за което е издаден изпълнителният лист. Претендира се заплащане на разноски за производството.

В писмен отговор [фирма] счита жалбата за основателна с позоваване на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, както и че М. няма правен интерес да обжалва разпореждането, след като твърди, че доброволно е изпълнил задължението си, което е станало след издаването на изпълнителния лист. Претендира заплащане на разноски за производството.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Частната жалба е неоснователна.

Разпореждането на въззивната инстанция не е недопустимо поради липса на родова компетентност. Изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, чието незабавно изпълнение е предвидено в закона /чл. 404, т. 1, предл. трето ГПК/, от което произтича компетентността /чл. 405, ал. 2, предл. трето ГПК/ именно на въззивната инстанция да се произнесе по молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на гражданска и търговска колегия на ВКС /Определение № 8 от 04.01.2013г. по ч. гр. д.№ 544/2012г. на ІІ г. о. Определение № 513/10.10.2011г. по ч. гр. д.4102011г. на ІІІг. о., Определение № 491 от 26.06.2014г. по ч. гр. д.№ 3782/2014г. на ІV г. о., Определение № 381/19.05.2011г. по ч. т.д. № 986/2011г. на ІІт. о. Определение № 1163/28.12.2012г. по ч. т.д.№ 722/2012г. на ІІ т. о./. Съществен аргумент е и разпоредбата на чл. 405, ал. 6 ГПК, предвиждаща разглеждането /т. е. произнасянето/ по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК от съдия в

съответния

съд.

Доводите за погасяване на задължението след издаването на изпълнителния лист жалбоподателят следва да изложи в изпълнителното производство /чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК/, а плащането на сумата по изпълнителния лист има за последица не обезсилване на изпълнителния лист, а прекратяване на изпълнението.

Оставянето без уважение на частната жалба обуславя отговорността на жалбоподателя за разноски, поискани и доказани от насрещната страната в размер на сумата 200лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015г. в който е отразено плащането на договореното възнаграждение в брой.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава

Разпореждането от 16.10.2014г. по в. гр. д.№ 2085/2014г. на САС, ГО, 8 състав.

Осъжда М. М. М. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 200 лв./двеста лева/ разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.