Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. от гр. С. против решение № 4742 от 11.07.2013 г., постановено по административно дело № 2083/2013 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на Кариманов срещу заповед № 0100/14.05.2012 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата му срещу посочената заповед, с която е наредено да възстанови отпусната му целева помощ за покупка на ларингофон.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница, чрез пълномощника си юрк.. С. оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.

Обжалваното решение не страда и от твърдяните от...