ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934

гр. София, 21.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от Р. Б. Ч. касационно търговско дело № 20258003900530 по описа за 2025 година Производството е по чл. 275, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. против определение № 554/21.02.2024 г. по ч. т.д.№ 1226/2024 г. на І т. о. на ВКС, с което е оставена без уважение молбата на двамата вх. № 19779/15.11.2024 г., за тълкуване на определение № 2873/05.11.2024г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. и за предоставяне на правна помощ за неговото обжалване. Жалбоподателите, в частта по искането им за тълкуване на определение № 2873/05.11.2024г., по реда на чл. 251 ГПК, намират атакуваното определение лишено от мотиви. Оспорват съображенията на състава, че на тълкуване не подлежат мотивите на тълкувания акт, а единствено диспозитива му. В частта по молбата им с правно основание чл. 95 ГПК – за предоставяне на безплатна правна помощ, се позовават на възможността съдът служебно да извърши нужните справки по публичните имотен и търговски регистри, в НАП, НОИ и навсякъде „ където си пожелае„.

Върховен касационен състав, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК, съдебен акт, по отношение жалбоподателя С. С., предвид частична обжалваемост на тълкуваното определение пред друг състав на Върховен касационен съд.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :

С определение № 2873/08.11.2024 г. по ч. т.д.№ 1226/2024 г. на І т. о. на ВКС: 1/ е потвърдено разпореждане № 454/22.03.2024 г. по ч. в.т. д.№ 266/ 2023 г. на Варненски апелативен съд; 2 / са оставени без разглеждане идентични по съдържание частни жалби вх. № 2863/18.04.2024 г. и вх. № 4004/05.06.2024г. на С. С. против същото разпореждане на Варненски апелативен съд. Указана е обжалваемост на определението в частта му, с която са оставени без разглеждане частните жалби, подадени от С. С.. Подател по същите е и С. И. С., спрямо който, ясно изводимо от мотивите на съдебния акт, коментиращи правния интерес, е потвърдено разпореждане № 454/22.03.2024г на Варненски апелативен съд. С молба вх. № 2031/03.02.2025г., уточнена с молба вх. № 2031/03.02.2025г., жалбоподателите са поискали тълкуване на определение № 2873/08.11.2024г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. на І т. о. на ВКС. Със същата молба е поискано предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 95 ГПК, поради неразбираемост на акта на ВКС, чието тълкуване претендират, и невъзможност да се защитят срещу същия.

С определение № 554/21.02.2024 г. по ч. т.д.№ 1226/2024 г. на І т. о. на ВКС молбите на С. С. и С. С., с правни основания чл. 251 ГПК и чл. 95 ГПК, са оставени без уважение.

Съставът е приел, че молбата по чл. 251 ГПК не съдържа твърдение за неяснота на диспозитива на определение № 2873/08.11.2024 г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. на І т. о. на ВКС, до който е ограничено производството по тълкуването. Приел е, че е заявена неяснота единствено относно това в коя част определението подлежи на обжалване, но и такава не е изводима от съдържанието на указаната обжалваемост, посочена по-горе : единствено и само в частта, в която са оставени без разглеждане, идентичните по съдържание частни жалби вх. № 2863/18.04.2024 г. и вх. № 4004/05.06.2024г. против разпореждане № 454/22.03.2024 г. по ч. в.т. д.№ 266/ 2023 г. на Варненски апелативен съд, с подател С. С. / спрямо съподалият ги жалбоподател С. С. съдът се е произнесъл по същество, с потвърждаване на разпореждането /.

По молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, предходният състав на ВКС се е позова на чл. 24 от Закона за правната помощ, според който правна помощ не следва да бъде предоставяна когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, канидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В тази връзка съставът е счел, че подлежат на преценка действията, за които се претендира предоставянето на правна помощ. В случая, това са действия по обжалването на определение № 2873/08.11.2024г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. на І т. о. на ВКС, като молбата за предоставяне на помощта обективно следва депозирането на частната жалба срещу същото определение. Съдът е счел необосновано предоставянето на правна помощ за вече осъществени от страната процесуални действия.

Позовал се е и на установимо по делото юридическо образование на С. С., действаща лично и като пълномощник на С. С..

Частната жалба е неоснователна.

Правилни са съображенията на състава на І т. о. на ВКС, постановил обжалваното определение, че обект на тълкуване по реда на чл.251 ГПК е диспозитива на съдебния акт, както и че изложението в молбата на частните жалбоподатели не съдържа твърдения за неяснота на същия. Дори да се приеме, че непрецизното и неадекватно формулирано във въпросителна форма изявление на страните / „ по коя жалба … по кой въпрос се произнасяте ?„ / е изявление за неяснота на обекта на осъществения от касационния състав инстанционен контрол / предмета на същия /, то същото е голословно и несъстоятелно. Всяка част от диспозитива на определение № 2873/08.11.2024г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. на І т. о. на ВКС достатъчно ясно обозначава, че обект на осъществения инстанционен контрол е разпореждане № 454/22.03.2024 г. по ч. в.т. д. № 266/ 2023 г. на Варненски апелативен съд, съдържанието на което, от своя страна, индивидуализира и спорния въпрос, по който е осъществен инстанционния контрол. Още повече, че само това разпореждане е предмет на производството по ч. т.д.№ 1226/2024 г. на І т. о. на ВКС, което обективно изключва объркване относно резултата измежду няколко възможни предмета.

Правилно е оставена без уважение и молбата по чл. 95 ГПК, за предоставяне на безплатна правна помощ, по съображенията, основани на чл. 24 от Закона за правната помощ, които настоящият състав напълно споделя.

Спрямо мотивите на отказа настоящата частна жалба не съдържа доводи, а изложените - относно служебното задължение на съда да събира доказателства за имущественото състояние на молителите, са неотносими / впрочем, такова служебно задължение за съда е и отречено в последователната практика на касационна инстанция – така определения по ч. т.д.№ 1786/2021 г. на І т. о., ч. т.д. № 209/2020 г. на ІІ т. о. ВКС и др. /. Самата молба за правна помощ е мотивирана с неразбираемост на определение № 2873/08.11.2024г. по ч. т.д.№ 1226/2024г. на І т. о. на ВКС, каквато правилно е отречена с тук обжалваното определение. В този смисъл и съобразно чл. 24 ЗПП, мотивите на атакуваното и настоящото определения, с които жалбоподателите могат и следва да се съобразят, изключват полза от предоставянето на правна помощ, в аспекта, в който страните са обосновали нужда от същата.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 554/21.02.2024 г. по ч. т.д.№ 1226/2024 г. на І т. о. на ВКС.

ОСЪЖДА С. Г. С. и С. и С. И. С., на основание чл. 77 ГПК, да заплатят по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разгледане на частната им жалба, в размер на 15 лева .

Определението е окончателно.