С решение № 371 от 28.01.2011год., постановено по адм. д. 3364/10год. Административен съд – София град, второ отделение, 27-ми състав, е отхвърлил жалбата на „Полисан”-АД – гр. Р. против разпореждане № Р – 12 – 45/26.03.2010год., издадено от зам. председателя на ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Полисан”-АД – гр. Р., представлявано от изпълнителния директор Л. В. В., чрез пълномощника му адв.Г. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град като неправилно и незаконосъобразно.
Ответният по касационната жалба зам. председателя на държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси” не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК/видно от пощенското клеймо/, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на „Полисан”-АД – гр. Р. против разпореждане № Р – 12 – 45/26.03.2010год., издадено от зам. председателя на ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”. След като е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалвания акт, както и събраните в хода на процеса доказателства, административният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на акта. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, предвид делегирането на правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на последния е посочено, че дружеството се явява задължено лице по чл. 17 от ЗЗЗНН, като при определяне на дължимите запаси е отчетена и спазена методиката по чл. 6, ал. 3, т. 1 от закона. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаването на акта е следвало да бъде взето предвид разпределението за 2009год., като е посочено, че разпределението към протокол № 2499 от 25.03.2010год., утвърдено от председателя на ДА”ДРВВЗ” е изготвено база данните за относимия към спора период, а именно предходната година – 2009год. Посочено е, че административният акт препраща по отношение на мотивите към изготвените в хода на административното производство констативни протоколи, които не са оспорени в процеса, като съдържанието им е потвърдено и от изслушаната в хода на процеса съдебно-техническа експертиза. Като допълнително обстоятелство за установяване на верността на протоколите съдът е маркирал обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл определения му депозит за работата на вещото лице, което се отчита като опит за възпрепятстване на доказването по смисъла на чл. 161 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и е отделно основание да се приеме за доказана верността на данните. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата.
Постановеното решение на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се сочи наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основното оплакване е относно изводите на съда, че оспореният акт притежава надлежни мотиви. Излагат се аргументи, че в разпореждането не е посочено общото количество произведено в страната и внесено в страната котелно гориво за 2008год., поради което не може да се установи на каква база е определено дължимото количество за съхранение от дружеството. Посочва се още, че депозитът за вещото лице е бил внесен своевременно, поради което позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 161 от ГПК във вр. с с чл. 144 от АПК се явява неоснователно. Направените оплаквания са неоснователни.
На база на доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и притежава съответни мотиви. Доказателствата, в това число и протоколите, въз основа на които са определени съответните количества нефтени продукти, са описани в разпореждането и се намират в административната преписка. Доколкото между страните е имало спор относно дължимите количества, за изясняването му са допуснати основна и допълнителна икономическа експертиза, които са потвърдили определените количества в разпореждането и изводите на вещото лице не са оспорени от жалбоподателя. Що се за позоваването от страна на административния съд на нормата на чл. 161 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, то следва да бъде посочено, че същото не е решаващо за крайния извод на съда за законосъобразност на обжалвания акт, поради което не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 371 от 28.01.2011год. на Административен съд гр. С. град, второ отделение, 27-ми състав, постановено по адм. дело № 3364/10год. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. Й.К.