Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба на “РД ИНВЕСТ” АД – с. Ж., ул. „Младост”, № 8, общ. Кърджали, Булстат 108551177, представлявано от А. Х. М. против решение № 101/22.01.2010 г. на Административен съд – Пловдив, І отделение, І състав, постановено по адм. д. № 635 по описа за 2008 г. на този съд. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 090000409/04.01.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. К., потвърден с решение № 173/07.03.2009 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП, с който на „РД ИНВЕСТ” АД са определени задължения към бюджета, както следва: Данък за общините за отчетната 2002 г. в размер на 439, 20 лв. и съответните лихви в размер на 271, 25 лв.; Данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 592, 92 лв. и съответните лихви в размер на 366, 18 лв.; Корпоративен данък за 2003 г. в размер на 10788, 27 лв. и съответните лихви в размер на 5285, 01 лева. В полза на Д «ОУИ» - гр. П. са присъдени разноски в размер на 804, 85 лева.
От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът счита, че е необоснован изводът относно разноските, които не са направени, съответно получени в пълен размер. Касаторът се позовава на ТР № 119/01.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/56 година и на съдебна практика. Съдът не е обсъдил правилно заключението по ССчЕ. Нормата на чл. 122, ал....