Решение №1431/07.11.2011 по адм. д. №4052/2011 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 184 от 09.02.2011 г., постановено по адм. д. № 790/2010 г. Административен съд гр. П. е оставил без разглеждане жалбата на "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. против заповед № 1061/22.12.2009 г. на директора на РИОКОЗ-Пловдив (РЗИ -Пловдив) и е прекратил производството в тази част. Отхвърлил е жалбата на "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. против административен акт, обективиран в писмо с изх.№ 3323 от 09.04.2010 г. на директора на РИОКОЗ-Пловдив (РЗИ-Пловдив), в което е посочено, че продуктът "ВАЛИДОЛ - ФАРМСТАНДАРТ" не може да бъде вписан в базата данни, поддържана от РИОКОЗ-Пловдив и пуснат на пазара като хранителна добавка. Осъдил е "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. да заплати в полза на РЗИ-Пловдив сумата в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано, тъй като не били анализирани всички доказателства по делото, а само изходящите от административния орган. Релевира оплаквания и за недействителност на оспорената заповед поради нарушение на формата, липса на реквизити, неправилно прилагане на закона, непълноти и грешки. Твърди, че атакуваният отказ за вписване в база данни на продукта "ВАЛИДОЛ - ФАРМСТАНДАРТ" е нищожен, противоречащ на европейското и на българското законодателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и върнато за събиране на нови доказателства и привличане на други страни в процеса.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от управителя Миневски и адв.. Д., които поддържат касацинната жалба и молят да бъде уважена.

Ответникът по делото - директорът на Регионална здравна инспекция гр. П., се представлява от юрисконсулт Гавазова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА "Дуче-фарм" ЕООД гр. П.

Решението, с характер на определение в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. против заповед № 1061/22.12.2009 г. на директора на РИОКОЗ-Пловдив (РЗИ -Пловдив) и е прекратил производството в тази част, е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материални закон и съдопроизводствените правила.

В частната жалба не се оборват установените от съда факти за просрочие на оспорването. В мотивите е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 149 ал. 3 от АПК жалбата е просрочена, тъй като оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 23.12.2009 г., а на 04.01.2010 г. е подадена жалба чрез РИОКОЗ-Пловдив до Министъра на здравеопазването. Същата е получена в МЗ на 12.01.2010 г., от което следва, че органът е трябвало да се произнесе в двуседмичен срок, т. е. до 26.01.2010 г. След тази дата - от 27.01 е започнал да тече 14-дневен срок за съдебно обжалване, който съобразно правилото на чл. 149, ал. 3 АПК, е изтекъл на 09.02.2010г., а процесната жалбата е подадена до първоинстанционния съд на 17.02.2010 г., поради което е просрочена. Страната е следвало да следи за своите интереси, което включва и спазването на сроковете за оспорване, за което не е било пречка да получава информация от администрацията на ведомството.

Освен просрочието, съдът е изложил мотиви и по втори довод за недопустимост на жалбата, което не е равностойно на произнасяне по същество, каквото е твърдението в частната жалба. Подробно е обоснован правният извод, че визираната заповед № 1061/22.12.2009 г. на директора на РИОКОЗ-Пловдив (РЗИ -Пловдив) не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В съдебната практика по подобни случаи е прието, че актът касае вътрешноорганизационни задължения на РИОКОЗ гр. П. и от него не произтичат пряко права или задължения за жалбоподателя.

При тези данни по делото, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение (като част от диспозитива на обжалваното решение), не съдържа пороци, водещи до отмяната му. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на "Дуче-фарм" ЕООД гр. П.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал приетите по делото многобройни писмени доказателства и обсновал извода си по спора за законосъобразност на отказа на административния орган да впише в базата данни, поддържани от РИОКОЗ-Пловдив и бъде пуснат на пазара като хранителна добавка внасяният от "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. продукт „Валидол-Фармстандарт”. От проведените изследвания на компетентните органи е установено, че същият притежава характеристиките на лекарствен продукт и не е "хранителна добавка", тъй като съдържа 60 г. от активното вещество "ментил валериат".

Правилно съдът е приел, че при тези данни по спора, приложимата материалноправна норма е чл. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, според която

- когато един продукт отговаря едновременно на характеристиките на лекарствен продукт и на продукт, уреден с друг закон, се прилагат изискванията на този закон. От това следва, че за да бъде пуснат на българския пазар „Валидол-Фармстандарт”, следва да бъде регистриран от Изпълнителната агенция по лекарствата, след извършване на предварителен контрол за неговата безопасност.

Жалбоподателят прилага по делото множество писма до различни институции, както и решение на Комисията за защита на конкуренцията, които касаят други взаимоотношения, свързани с внасяния от дружеството продукт, но всички те не променят основния извод по спора за характера на продукта.

„Валидол-Фармстандарт” не отговаря на изискванията за хранителните добавки по Наредба №47 от 28.12.2004г. и е лекарствено средство, поради което правилно съда е приел, че са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения отказ да бъде вписан продукта в базата данни, поддържана от РИОКОЗ-Пловдив. По делото няма данни, опровергаващи наличието на активното вещество "ментил валериат" във въпросния продукт, което е основният факт, изключващ характера му на "хранителна добавка". Съгласно изричното изискване на чл. 3 от Наредба № 47 от 28.12.2004 г. - хранителните добавки се пускат на пазара само ако отговарят на изискванията на тази наредба. За сравнение, по делото се намират писмени данни, че продаваното в аптеките лекарство „Валидол” съдържа същата активна съставка "ментил валериат"в идентичен грамаж

Настоящата инстанция намира твърденията в касационната жалба за нищожност на акта за неоснователни. Спазени са изискванията за форма, налице са както фактическите, така и правните основания за издаване на оспорения отказ. Съгласно чл. 4 от Наредба № 47 от 28.12.2004 г. за изискванията към хранителните добавки, който урежда реда за пускане на пазара на хранителни добавки, РИОКОЗ (с правоприемник РЗИ), е компетентният орган, притежаващ правомощието да извършва вписването на подадените уведомления от производителите и търговците, да създава и поддържа базата данни за служебно ползване на подадените уведомления за хранителните добавки, пуснати на пазара.

Административният орган не е допуснал нарушения на норми от българското материално право, което е синхронизирано с европейското законодателство по предмета на регулиране, поради което неоснователно и недоказано е твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушение на българското и европейското законодателство.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което искането е направено своевременно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 09.02.2011 г., постановено по адм. д. № 790/2010 г. по описа на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА "Дуче-фарм" ЕООД гр. П. да заплати на РЗИ гр. П. разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Н. Г.

М.П.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...