Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от "А"ЕООД, против решение №176/10.02.2012 г. по адм. д. №2322/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 110064

9/14.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение №РД-10-332/04.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди

периоди м. 01, м. 04, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2010 г. общо в размер на 189 944, 09 лв. по фактури, издадени от "Х. М." ЕООД, "П"ЕООД. В хода на ревизията, на 20.04.2011 г. е извършена промяна в наименованието от "АБ"ЕООД на "А"ЕООД, поради което всички документи по преписката са за фирма с наименование "АБ"ЕООД.

Отказът на данъчен кредит е по фактури с издатели "Х. М." ЕООД, "П"ЕООД с предмет - аванс по договор. Касае се за Рамков договор за доставка на стоки - дърва за огрев, при параметри конкретно описани. С оглед договореностите между страните, документираният във фактурата аванс по договор следва да се счита за плащане по конкретна заявка, преди нейното доставяне. При насрещната проверка на доставчика от негов представител също е представено копие на издадената фактура, със същия номер, но с друга данъчна основа, съответно различен размер на ДДС. В хода на ревизията не са представени доказателства за извършено плащане по фактурата, няма и данни за извършен автомобилен превоз или получаването на стоката от склада на доставчика, както е договорено в т. 4 от договора. С оглед на тези фактически данни съдът е приел за обоснован извода на органа по...