Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Висшия съдебен съвет на Р. Б. (ВСС) срещу решение № 431 от 03.12.2007 г., постановено по адм. дело № 2274 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и за съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и на основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба на И. Д. Т. от гр. С. срещу Висшия съдебен съвет за сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е уважил предявения иск като основателен и доказан за сумата 8500 лева.

Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от незаконосъобразни актове на ВСС, приети като административни решения за периода от 03.07.2003 до 25.05.2006 година.

С посочените в съдебното решение актове на ВСС неправомерно е отлагано и отказвано възстановяването на ищеца на длъжността "районен прокурор" в РП - гр. С., които административни решения са отменени с влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд по адм. дело № 11092 от 2004 г. и адм. дело № 11375 от 2005 г. - петчленен състав. Преценявайки установените фактически обстоятелства по делото, съдът е обосновал правния си извод, че...