Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. Р. М., срещу решение № 16672/12.12.2013 г. на Четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 473/2013 г., с което се отменя по жалба на "А. Е." ЕООД гр. С. и "Пауър 3000" ЕООД гр. С., Решение № Ц-018/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел I, т. 7 и 8. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни аргументи за така заявените пороци моли решението да бъде отменено изцяло и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на двете дружества да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа така подадената касационна жалба и моли да бъде уважена.
Ответниците – "А. Е." ЕООД гр. С. и "Пауър 3000" ЕООД гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, както и при вземане предвид становището на вещото лице. Претендират направените по делото разноски.
Заинтересованата страна „ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. П., не заявява становище.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на ВАС, тричленен състав за правилно и законосъобразно. Всички направени изводи се подкрепят от заключението на приетата СИЕ, неоспорена от страните.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 16672 от 12.12.2013 г. постановено по адм. дело № 473/2013 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. – Четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "А. Е." ЕООД гр. С. и "Пауър 3000" ЕООД гр. С., Решение № Ц – 18 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел I, т. 7 и т. 8 и ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 165 от АПК разглежда делото в състав от трима съдии е приел, че решението на ДКЕВР в оспорените части е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на регулаторния орган по чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕВИ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени и техните стойности. Спазена е и разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като видно от материалите по делото, ДКЕВР е обсъдила обясненията и възраженията на дружествата, като е развила доводи кои от тях приема за основателни и кои не. За да отмени решението на ДКЕВР в оспорената част, решаващият съдебен състав е констатирал противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на Закона за енергетиката при определяне от ДКЕВР в раздел I, т. 7 и т. 8 от оспореното решение на преференциалните цени, които са формирани при нарушение на нормативните изисквания и на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници. По този начин не са осъществени и целите, предвидени в чл. 2 от ЗЕВИ.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Тричленният състав на ВАС правилно е установил, че с решение, взето по Протокол № 101 от 28.06.2012 г. по т. 7 от дневния ред, ДКЕВР е определила, считано от 01.07.2012 г. преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС в 35 точки. Решението на ДКЕВР е прието след проведеното на 12.06.2012 година обществено обсъждане и след обсъждане на постъпилите след това предложения и възражения на заинтересованите лица и техните организации. Основните фактори, използвани за определяне на нивото на цените на електрическата енергия, произведена от ВЕИ са: нивото на инфлация, размерът на инвестиционните разходи, нивото на експлоатационните разходи, в т. ч разходите за опазване на околната среда, за работни заплати, материали и др., капиталовите разходи, в т. ч. разходите за амортизация, определени на основата на среден полезен технико - икономически живот на активите, средно годишната продължителност на работа и възвръщаемостта. Преференциалните цени отразяват вида на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията. Това решение е оформено с номер № Ц - 018 от 28.06.2012 г., като мотивите в решението са същите като тези в Протокол № 101 от 28.06.2012 година.
Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "А. Е." ЕООД и "Пауър 3000" ЕООД е налице правен интерес от оспорване на решение № Ц-018/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел I, т. 7 и т. 8. С този административен акт ДКЕВР, на основание чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници) е определила считано от 01.07.2012 година преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, без ДДС. Подточките 7 и 8 от раздел І от него имат за адресат вятърните електрически централи (ВтЕЦ), работещи съответно до 2 250 часа и над 2 250 часа. В изпълнение на определение на съда от 05.10.2012 година (преди разделянето на адм. дело № 9641/2012 г. и образуване на делото пред тричленния състав), дружествата жалбоподатели "А. Е." ЕООД и "Пауър 3000" ЕООД са представили писмени доказателства, удостоверяващи наличието на правен интерес от обжалване на решението - Договор за изкупуване на електрическа енергия № 643/25.07.2012 година и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 644/25.07.2012 година. По този начин двете дружества са удостоверили, че с издаването на административния акт пряко и непосредствено се засягат техни права и законни интереси.
Неоснователно е релевираното от касатора възражение за допуснато нарушение на материалния закон (в частност ЗЕ и ЗЕВИ) от тричленния състав на ВАС при постановяването на обжалваното решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. дело № 473/2013 година. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, преференциалните цени за енергия от възобновяеми енергийни източници се определят по реда на съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно действащата към момента на издаване на обжалваното решение Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (обн. в ДВ, бр. 17 от 2 март 2004 г., отм. в ДВ, бр. 38/2013 г./, в чл. 19а, ал. 1, преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВт се определя като се вземат предвид следните ценообразуващи фактори: инвестиционни разходи; нормата на възвръщаемост; структурата на капитала и инвестицията; производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорт; разходите за труд и работна заплата и другите експлоатационни разходи. В същото време, съгласно чл. 31 от ЗЕ, при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране ДКЕВР се ръководи освен от принципите по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ и от принципите: цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, както и цените да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Освен това цените следва да включват невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването, както и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, включително и за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите, доставка и поддържане на резервите от гориво, ремонти амортизации, съхраняване и преработка.
Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), при определянето на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, ДКЕВР следва да изчисли разходноориентирана анюитетна цена за период между 10 и 15 години, в зависимост от енергийния източник, като цената се формира като съотношение на дисконтираните необходими приходи и количества за периода на изкупуване, а необходимите приходи са сумата от експлоатационните разходи и разходите за амортизации, и възвръщаемост на капитала. Сравнителния и изчислителен анализ на параметрите заложени в Решение № Ц-018/28.06.2012 г. води до установяване на различия, спрямо нормативно заложените правила, които не са обяснени от Комисията. Нормата на възвръщаемост на капитала, определена на 7 % не е средно – претеглена на база параметрите, посочени в решението на Комисията. Използвайки посочените от ДКЕВР в решението „подход за оценка на капиталовите активи” и параметрите за формулата за неговото изчисляване, се получава норма на възвръщаемост на собствения капитал – 6.14 % и при дял на собствен капитал 30%, се изчислява средно – претеглена норма на възвръщаемост на капитала – 9.28%. Резултативно изчислено по обратен ред – при норма на възвръщаемост 7 %, както е приложена от ДКЕВР за всички преференциални цени и вземайки предвид нормата на възвръщаемост на привлечения капитал (НВПК) – 10.34% и дял на привлечен капитал (ПК) 70%, се получава за 30% собствен капитал отрицателна норма на възвръщаемост - минус 0.7%, т. е, инвеститорите не само няма да получат никаква доходност от вложените средства за своя дял от финансирането – 30%, но и ще реализират загуби на част от вложените средства. Всичко гореизложено води до извода, че при определянето на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърните електрически централи (ВтЕЦ), работещи съответно до 2 250 часа и над 2 250 часа, ДКЕВР не е заложила адекватна норма на възвръщаемост, което представлява основен ценообразуващ фактор и по този начин е нарушила материалния закон. Като е достигнал до същите правни изводи, тричленният състав на ВАС правилно е приложил материалния закон и е отменил Решение № Ц-018/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел I, т. 7 и т. 8.
Като заключение се налага извода, че наведените доводи в касационната жалба в подкрепа на касационните оплаквания не се подкрепят с доказателства, които да обосновават наведените отменителни основания. По същество се прави оспорване на заключението на вещото лице, което на този етап от производството – в касационната инстанция е недопустимо.
В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд - петчленен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение на тричленен състав на ВАС като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16672 от 12.12.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 473/2013 година. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ М. Д./п/ К. К. Г.М.