Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 7614/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против Решение № 980 от 14.05.2021 г. по адм. дело № 2691/2020 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено Решение № Ц2153-15-199/13.10.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00805637/01.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска се отмяна на решението, отхвърляне на оплакванията и потвърждаване на административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба Д. П., чрез пълномощника си адвокат Г. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответниците Т. Б., С. Б., И. Р. и С. Ш. не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 980 от 14.05.2021 г. по адм. дело № 2691/2020г. на Административен съд-Пловдив е отменено решение № Ц2153-15-199/13.10.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърденото разпореждане № РО-5-15-00805637/01.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив. С последното е разпоредено д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш. да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-002787903/23.07.2020 г. в размер на 2354,90 лева главница и 660,84 лева лихва на основание чл. 110, ал. 3 от КСО.

За да отмени решението на административния орган първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице всички обективни признаци на сложния фактически състав и не са настъпили релевантните юридически факти, за да се реализира имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК - д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш.. Приел е, че лекарите не са извършили нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки при постановява на заключението за процента намалена работоспособност на М. Х.. Решението е правилно.

По делото е установено, че д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш. са били членове на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“ АД. В това си качество са издали ЕР № 0928/23.02.2017 г., с което са определени на М. Х. ТНР 81%, дата на инвалидност 23.12.2016 г. и срок на инвалидност 01.02.2020 г. На основание така издаденото ЕР с Разпореждане № [ЕГН] от 15.05.2017 г. на М. Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер на основание чл. 98, ал. 7 КСО.

С Решение №03500/14.03.2017г. от зас.№175 Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е обжалвала цитираното по-горе ЕР на ТЕЛК. На свое заседание №048 от 29.03.2018г. специализиран състав по ортопедични болести/код 0080/ на НЕЛК е отменил ЕР №0928/ 23.02.2017г. от зас.№034 на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, като е издадено ЕР №3754/29.08.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което отменя оценката на ТНР от 81% и определя краен процент на ТНР – 75%. А с ЕР №3950 от зас.№145 от 11.09.2018г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, в т.6 – вид експертиза: частична – уточняване на т.6 и мотив за дата на инвалидизиране и променя дата на инвалидизиране на 09.07.2018г. Посочва се, че в мотиви е уточнено, че последно посоченото ЕР на ТЕЛК коригира допуснати технически грешки в свое ЕР №3754 от 29.08.2018г., където в т.6 неправилно е записано преосвидетелстване и променя в освидетелстване, както и за дата на инвализиране определя 09.07.2018г. – датата на амб. лист от ортопед №0981 от същата дата и потвърждава горе цитираното ЕР по всички останали показатели.

На основание чл. 110, ал. 3 КСО е съставен Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-002787903/23.07.2020 г. в размер на 2354,90 лева главница и 660,84 лева лихва на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за причинени щети на ДОО от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Срещу ревизионния акт за начет на основание чл. 110, ал. 2 КСО е подадено възражение на 21.08.2020 г. от д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш.. С мотивирано заключение по чл. 110, ал. 2 КСО на ст. инспектор по осигуряването в Дирекция КПК е предложено издаване на Разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионния акт за начет.

С Разпореждане № РО-5-15-00805637/01.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш. да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00787903/23.07.2020г. Срещу така подаденото възражение е подадена жалба по административен ред на основание чл. 117, ал. 2 КСО на 14.09.2020г. от д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш.. С решение № Ц2153-15-199/13.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив жалбата им е оставена без уважение и е потвърдено разпореждане № РО-5-15-00805637/01.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е отменил по отношение на д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш. решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за внасяне на сумите по ревизионния акт. Правилно е приел също, че в случая не са налице всички обективни признаци на сложния фактически състав и не са настъпили релевантните юридически факти, за да се реализира имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК - д-р Д. Б., д-р Д. П., д-р И. Р. и д-р С. Ш., както и че не е доказано лекарите да са извършили нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки при постановява на заключението си за процента намалена работоспособност на М. Х..

Съдът е изложил подробни и аргументирани мотиви за допуснати от административния орган нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, грешки в мотивите на ревизионния акт, посочването в него като основание на невлязло в сила ЕР на ТЕЛК и приложението на чл. 98, ал. 7 от КСО, които като правилни се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение.

Съгласно разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. В практиката си ВАС се е произнасял нееднократно, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специалните разпоредби за издаването им. В мотивите на процесното решение административният орган е приел, че с ЕР № 0928 от зас. № 034/23.02.2017 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – 1612 са нарушени изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от отменената Наредба за медицинската експертиза (неправилно посочена като на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността). Според чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно чл. 63, ал. 1 от същата наредба установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон от ... до, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит.

Цитираната по-горе разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО сочи, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, а следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните от - до в две от отправните точки за която дейност не могат да носят отговорност. Установено е, че правилно е определена другата отправна точка, респ. процента ТНР по нея. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, не е отчел и обсъдил по същество промяната в Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В този смисъл е и константната практика на шесто отделение на Върховния административен съд, обективирана в решение № 1690 от 09.02.2017 г. по адм. д. № 2256/2016 г.; решение № 3364 от 24.03.2016 г. по адм. д. № 8191/2015 г.; решение № 12735 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 8492/2016 г. решение № 6971 от 10.05.2019 г. по адм. д. № 9114/2018 г.; решение № 8467 от 05.06.2019 г. по адм. д. № 13210/2018 г. и решение № 14289 от 25.10.2019 г. по адм. д. № 13791/2018 г.

В ЕР № 0928/23.02.2017 г. на ТЕЛК, ЕР № 0249/29.03.2018г. на НЕЛК и ЕР № 3754/29.08.2018 г. на ТЕЛК се сочат еднакви отправни точки на част 1, раздел 9 - т. 30.4.; част 4, раздел 6 - т. 2. и част 7, т. 15. Идентични са и описаните водеща диагноза и общи заболявания. От мотивите в решението на НЕЛК става ясно, че НЕЛК ортопедичен състав отменя и връща ЕР на ТЕЛК за прецизиране на ортопедичния статус на лицето. С новото ЕР № 3754/29.08.2018 г. на ТЕЛК е посочена същата отправна точка, съответно е определен същия процент трайно намалена работоспособност по нея, както в отмененото ЕР на ТЕЛК – 75 %. По другите две отправни точки НЕЛК, а впоследствие и ТЕЛК, е увеличила процента ТНР на лицето от 20 % на 30%. По тези отправни точки съгласно Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза (отм.) се предвижда диапазон съответно по част 4, раздел 6 - т. 2. от 20 % до 30 % и по част 7, т. 15 – от 10 % до 30 % ( като в случая е съобразена и забележка 4). Както е разяснено в приложеното по преписката становище на председателят на МК в ТП на НОИ-Пловдив (лист 90-91) крайният процент 75 % ТНР е получен съгласно промяна в Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.). Именно тази промяна е база и основание за по-ниския процент ТНР в ЕР № 3754/29.08.2018 г. на ТЕЛК, като видно от ЕР № 0249/29.03.2018г. НЕЛК е определила по-висок процент ТНР по две от отправните точки. Следва да се приеме, че в случая двете експертизи са действали в рамките на своята професионална компетентност и в оперативната си преценка за определяне на ТНР. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативните разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК. Не може да се приеме, че има нарушение на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, каквито са мотивите на административния орган за издаване на административния акт за реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.

Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция на ответницата по касация Д. П. за заплащане на сторените съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 980 от 14.05.2021 г. по адм. дело № 2691/2020 г. на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Д. П. от гр. Пловдив, сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев