Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение № 2052/15.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1921/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от М. М. В. против определение на съдия по вписванията при П. районен съд за отказ за вписване на н. акт постановен по молба вх. № 13421/11.06.2010 г. по входящия регистър на Агенция по вписванията ТЗ Служба по вписванията с район на действие – П., като недопустима.

Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба от М. М. В.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се върне делото за произнасяне по същество на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на второ гражданско отделение, като обсъди данните по делото намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С определение № 536 от 15.06.2010 г. на съдията по вписванията е отказано да разпореди вписване на нотариален акт по молба с вх. № 13421/11.06.2010 г. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от М. В.. С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на едноседмичния срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК. Прието е от съда, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за постановения отказ на съдията по вписванията на 15.06.2010 г., а частната жалба е постъпила в регистратурата на С. по вписванията на 01.07.2010 г. – изпратена е по пощата на 29.06.2010 г. Извода на съда е неправилен.

По делото не е приложено съобщение, с което жалбоподателят да е уведомен за постановеното определение от съдията по вписванията. В определението е извършено отбелязване за получен препис с дата 15.06.2010 г., без да е отразено името на лицето, което го е получило. С оглед на това съдът намира, че връчването на определението не е извършено при спазване разпоредбите на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията. Следователно подадената частна жалба от М. М. В. срещу отказа на съдията по вписванията е подадена в срок. Обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба следва да се отмени като незаконосъобразно.

Постановеният отказ от съдията по вписванията с определението от 15.06.2010 г. следва да се потвърди по следните съображения:

Подадената молба от нотариус Т. Д. е за вписване на н. акт за продажба на недвижим имот № 23 от 11.06.2010 г. на трети етаж/втори жилищен/, представляващ обособена част от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], ведно с 1/3 ид. част от избата, 1/3 ид. част от тавана, 1/3 ид. част от общите части на сградата и 1/3 ид. част от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена със страни по сделката - продавач К. И. С., чрез пълномощника М. М. В. и купувач М. М. В..

Представения с молбата нотариален акт за продажба е от актовете, които подлежат на вписване според текста на чл. 4 от Правилника за вписванията и чл. 112 от ЗС.

Прието е, че за района в[населено място], в който се намира недвижимия имот е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на землището със Заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009 г. на И. Д. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, влязла в сила на 07.08.2009 г. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията, когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта описанията на имота в подлежащия на вписване акт следва да се извършат съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За самостоятелни обекти в сграда се прилага и схема на обекта. В настоящият случай към искането за вписване се съдържат данни за идентификатор на поземления имот, но не и на обекта, предмет на прехвърлителната сделка – третия етаж от триетажна жилищна сграда. Правилен е извода, че при тази хипотеза данните от кадастралната карта следва да се отразят в нотариалния акт.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че постановения отказ от съдията по вписванията е законосъобразен и следва да се потвърди.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя

определение № 2052/15.07.20110 г. по ч. гр. дело № 1921/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от М. М. В. от[населено място], чрез адв. Р. Н. против определение на съдия по вписванията при П. районен съд за отказ за вписване на нотариален акт, постановен по молба вх. № 13421/11.06.2010 г. по входящия регистър на Агенция по вписванията ТЗ Служба по вписванията с район на действие – П. районен съд и е прекратено производството по делото и вместо отменената част постановява

Потвърждава

определение № 536/15.06.2010 г. на съдия по вписванията И. С. към Агенция по вписванията, Служба по вписванията[населено място], с което е отказано да разпореди вписване на нотариален акт по молба с вх. № 13421/11.06.2010 г. по входящия регистър на Агенция по вписванията, ТЗ Служба по вписванията с район на действие П. районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: