Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Зафиров и Ко" ООД, ЕИК 147035354, със седалище и адрес на управление: с. Р., общ. Камено, обл. Бургас, представлявано от П. Т. З. против Решение № 330/12.02.2013г., постановено по адм. д.№ 362/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 021100686/10.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 45/26.01.2012 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2007 г.- 31.05.2007 г.; 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г.; 01.08.2007 г.- 31.08.2007 г. и 01.11.2007 г.- 30.11.2007 г. общо в размер на 5 525.23 лева и лихва за периодите общо в размер на 5 017.41 лева и задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г.- 31.12. 2007 г. в размер на 2 762, 61лв. и лихва в размер на 1 157, 86лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение на АС-Бургас, поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на"Зафиров и Ко" ООД против Ревизионен акт № 021100686/10.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 45/26.01.2012 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2007 г.- 31.05.2007 г.; 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г.; 01.08.2007 г.- 31.08.2007 г. и 01.11.2007 г.- 30.11.2007 г. общо в размер на 5 525.23 лева и лихва за периодите общо в размер на 5 017.41 лева и задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г.- 31.12. 2007 г. в размер на 2 762, 61 и лихва в размер на 1 157, 86.
С ревизионния акт на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 525.23 лева за периода от 01.05.2007 г. - 31.05.2007 г., от 01.06.2007 г. - 30.06.2007 г., от 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. и от 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г. по издадени фактури от "П и Я Груп" ЕООД, гр. В. Т., с предмет дизелово гориво (Фактури с № 13/03.05.2007 г.; № 15/25.06.2007 г.; № 16/31.08.2007 г. и № 17/08.11.2007 г.).
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е посочил, че е относно фактурираното количество гориво е налице хипотеза, при която доставчикът е издал данъчен документ и начислил неправомерно данък без да е извършена облагаема доставка и без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 , във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
. Приел е, че посочването само на определено количество от родово определената вещ (в настоящия случай горива) без конкретни белези, не представлява индивидуализиране на предмета на сделката и не може да се приеме, че има индивидуално определена вещ. Съдът се е позовал на нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да обоснове извода, че тя е свързана с понятието „доставка“ и с взаимоотношения между две регистрирани лица – доставчик и получател. По делото не е установено реално престиране на стоките от доставчика, което е равнозначно на неосъществени доставки. В решението е направен извод, че във връзка с предмета на доставките не са събрани годни доказателства, удостоверяващи действителното им изпълнение.
Обобщаващият извод на административния съд е, че доказателствата не обосновават извод за реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, същото трябва да бъде отменено след което да се отмени оспорения РА.
Неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по четири броя фактури, а именно: Фактури с № 13/03.05.2007 г.; № 15/25.06.2007 г.; № 16/31.08.2007 г. и № 17/08.11.2007 г.
С оглед спецификата и вида на фактурираната стока - дизелово гориво - като родово определена вещ, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне правото на собственост върху стоката при предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др.
Произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 63 и 64 ЗДДС. Неустановяване на обстоятелството откъде някой от предходните доставчици е придобил стоката, не може в процесния случай и при налични доказателства да е основание за отказ на правото на данъчен кредит.
Настоящият касационен състав счита, че е възникнало данъчно събитие, установено с представените доказателства за предаването на горивото.
Съдът не е ценил надлежно доказателствената сила на приети документи – товарителници, пътни листи. Приел е общо, че същите не удостоверяват реално изпълнение. Този мотив е общо формулиран, което е равнозначно на липсата му. Останали са необосновани направените въз основа на тези доказателства фактически изводи. Следва да се отбележи, че тези доказателства имат значение за установяване на твърдените от ревизираното лице факти за доставка на дизелово гориво.
Необоснован е първоинстанционният извод във връзка с реквизитите на товарителниците. При преценката на редовността на товарителницата следва да се има предвид възможността от нейното съдържание да се установят името и адреса на получателя, мястото и датата на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й. Истинността на документите е доказана посредством извършването на 2
графически експертизи, от заключенията на които се установява, че подписите положени за "превозвач" в товарителници с № 2026/03.05.2007 г.; № 2311/08.11.2007 г.; № 2051/25.06.2007 г. и № 31438/31.08.2007 г. са изпълнени а са изпълнени от Ж.Г.Ч.- упълномощено от дружеството - превозвач лице.
Ирелевантно за целите на облагането е липсата на подпис в товарителниците касателно изпращача и получателя - аргумент по чл. 53, ал. 1 от ЗАП
. Предмет на всички фактури са родово определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля с предаването на вещта съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД
. Дизеловото гориво е родово определена вещ, поради което собствеността върху него се прехвърля чрез предаването му, по аргумент от
чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД). С писмени обяснения жалбоподателят е заявил, че горивата се вземат от складова база на "Л. Н." - гр. Б. и се транспортират до с. Р., с нает от жалбоподателя транспорт. Във връзка с това е представил копия на фактури за извършената транспортна услуга от фирма "Лиза" ЕООД. Декларирал е, че получените горива са използвани за основната му дейност "отглеждане на зърнени (без ориз) и бобеви растения и маслодайни семена" и са изразходвани за оране, дискуване, култивиране, валиране, пръскане, жътва, сеитба, торене, окопаване.
При извършена проверка в счетоводството му органа по приходите е установил, че в дневника за покупките и СД по ЗДДС за съответния данъчен период процесните фактури са описани.
Като допълнителен аргумент за реалността на доставките е посочен и факта, че с решение № 2603-1230/04.12.2077г. на МФ-А. „Митници” е възстановен акциз на дизеловото гориво по процесните 4 бр. фактури, т. е. митническият орган е приел, че горивата са ползвани от дружеството. Освен това е налице неоспорено плащане по процесните фактури.
Следва да бъда споделен довода на касатора по тази касационна жалба за приложимост на практиката на СЕС - Решение по
съединени дела С-80/11 и С-142/11
, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права.
Относно констатациите по ЗКПО.
Неправилен е и изводът на съда в частта по
ЗКПО
, тъй като фактурите, материализиращи осъществени доставки отразяват вярно стопанската операция. Видно от изложеното не са налице основания за преобразуване и на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2007 г. по реда на ЗКПО със сумата от 27 626.14 лв. съответно не е налице задължение за заплащане на определения по ЗКПО данък в размер на 2 762.61 лв.
Административен съд – Бургас е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което да се отмени РА.
Разноски: С оглед на резултата по делото, решението на АС - Бургас следва да бъде отменено и в частта, в която"Зафиров и Ко" ООД, ЕИК 147035354, със седалище и адрес на управление: с. Р., общ. Камено, обл. Бургас, представлявано от П. Т. З. е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП сума в размер на 572 (петстотин седемдесет и два ) лв. В полза на дружеството касационната инстанция присъжда разноски в размер на 925 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като неправилно Решение № 330/12.02.2013г., постановено по адм. д.№ 362/2012г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата на „"Зафиров и Ко" ООД против Ревизионен акт № 021100686/10.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 45/26.01.2012 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2007 г.- 31.05.2007 г.; 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г.; 01.08.2007 г.- 31.08.2007 г. и 01.11.2007 г.- 30.11.2007 г. общо в размер на 5 525.23 лева и лихва за периодите общо в размер на 5 017.41 лева и задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г.- 31.12. 2007 г. в размер на 2 762, 61лв. и лихва в размер на 1 157, 86лв., както и в частта за присъдените разноските
на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП в размер на 572 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ,
като незаконосъобразен Ревизионен акт № 021100686/10.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 45/26.01.2012 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2007 г.- 31.05.2007 г.; 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г.; 01.08.2007 г.- 31.08.2007 г. и 01.11.2007 г.- 30.11.2007 г. общо в размер на 5 525.23 лева и лихва за периодите общо в размер на 5 017.41 лева и задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г.- 31.12. 2007 г. в размер на 2 762, 61лв. и лихва в размер на 1 157, 86лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "Зафиров и Ко" ООД, ЕИК 147035354, със седалище и адрес на управление: с. Р., общ. Камено, обл. Бургас, представлявано от П. Т. З. разноски в размер на 925 /деветстотин двадесет и пет лева/ лв. за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
В.Ш.