Касаторът „Ж”ООД моли да бъде отменено решение №3089/27.12.2012г. по адм. д.№3379/2012г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение №4424-620-16/15.08.2012г. на началника на МП-Варна ферибот към ЕАД № 11BG002007Н0000657/23.07.2011г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли решението на началника на МП да бъде отменено. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС със въпроси по приложението на чл. 33 МК.
Ответникът по касационната жалба Началника на МП-Варна ферибот по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Подал е частна жалба против определение №969/04.02.2013г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Разходите за превод на доказателства били направени по изискванията на ГПК в административното производство да се представи преписката на български език на съда. Моли да бъдат присъдени разноските за превода на документите по преписката.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок и е недопустима.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Ж”ООД – гр. Д. против решение №4424-620-16/15.08.2012г. на началника на МП-Варна ферибот към ЕАД № 11BG002007Н0000657/23.07.2011г., с което на основание чл. 78 §3, чл. 32 §1 б.”д” от Регламент /ЕИО/ 2913/92г. /МК/ е извършена корекция на декларираната митническа стойност като е увеличена с 32 280, 59 лв и са определени за досъбиране мито в размер на 968, 41 лв и ДДС 6649, 80 лв. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим допускане за свободно обращение за крайно потребление на сложен фосфатен тор 500 т, с декларатор „Д”АД и получател – касатора. Съдът е описал подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях.. Обсъдил е подробно доводите на страните и от правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определени задължения в оспореното пред него решение. В кл. 31 на процесната ЕАД е посочена стойност на транспорта както е отразена в проформа фактура от 24.07.2011 г., издадена на спедитора „Д”АД, като цената е за транспорт на вагони FCA Озодлик - CFR Варна фериботна. След извършена проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ е установено, че „Д”АД е издала фактура от 4.07.2011г. за транспорта на касатора на стойност 79 396, 20 щ. д. При проверката е констатирано, че касаторът е осчетоводил като стойност на транспорта посочената по-висока стойност от фактурата на спедитора. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че стойността на вътрешния транспорт на с ж. п. вагони от гр. В. до гр. Д. е 32 280, 57 лева, а в щатски долари- 23 761, 92 долара, а общата стойност на транспортните разходи за международния и вътрешен транспорт е на стойност 107 859, 79 лв. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че стойността на вътрешния транспорт и на международния не са разграничени в подадената ЕАД Спорът между страните касае приложението на чл. 33 §1 б.”а”МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Съдът обосновано е приел, че коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани от съда. Правилно съдът се е позовал на коментар №5 т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според което елементът, за да е посочен отделно е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D.V.1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че за да се приложи чл. 33 §1 б.”а” МК е необходимо транспортните разходи, чието приспадане се иска от вносителя, да са видни от декларацията за внос и да има искане за спадането им, отправено до митницата чрез попълване на декларацията D.V.1, каквато в случая не е подадена. Тези изисквания позволяват на митническите органи да проверят декларираните елементи, за да се избегне признаване на увеличени разходи, с цел да се намали митническата стойност, както е прието в решение по дело С-256/07 и в т. 32 и 37 от цитираното от съда решение по делото С-354/09. В т. 17 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-379/00 СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация се считат за част от цената платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. Обосновано съдът е приел, че за разходите за вътрешен транспорт не са били представени никакви доказателства при подаване на ЕАД и оформяне на митническия режим. Фактурата за пълните транспортни разходи е открита при последващия контрол.
Правилно съдът се е позовал на чл. 62 §1 и 2 МК, за да отхвърли довода на касатора, че не е длъжен да представя всичките си документи на митническите органи. По цитираната разпоредба писмените декларации се изготвят по образец и трябва да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасяща се до митническия режим, за който стоките се декларират. Според §2 към митническата декларация трябва да се приложат всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките се декларират. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени на митническите органи доказателства за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D.V.1 да бъдат спаднати транспортните разходи за транспорта в страната, включването им в митническата стойност на стоките в решението е законосъобразно по чл. 32 §1 б.”д” МК.
Искането за отправяне на преюдицално запитване до СЕС в случая е неоснователно предвид наличната практика на СЕО и СЕС по приложението на чл. 33 §1 б.”а” МК.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 654, 73 лв.Частната жалба на ответника против определението по чл. 248 ГПК е недопустима, на основание чл. 80 ГПК, тъй като не е представен списък на разноските в производството пред административния съд, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото по нея следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №3089/27.12.2012г. по адм. д.№3379/2012г. на Варненския административен съд. О. Б. Р.
частната жалба на началника на МП-Варна фериботна против определение №969/04.02.2013г. по адм. д.№3379/2012г. на Варненския административен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по нея./ ОСЪЖДА
„Ж”ООД да заплати на АМ-МП–Варна ферибот 654, 73 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. П.
М.Д.