Образувано е по касационната жалба на Г. М. К., гражданин на Етиопия против решение от 18.12.2007 г. по адм. №518/ 2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, трети "е" състав. Иска отмяна на същото като постановено в нарушение на процесуалните правила, при необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответната страна - директорът на СД"Полиция" не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Материалноправната норма не е съобразена с ратифицираните международни договори като не е осъществена преценка за нарушение на чл. 8 ЕКПЧ и решението било постановено при съществуно нарушение на процесуални правила поради неконституиране като ответник директора на НС "Полиция".

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е започнало по жалбата на касатора против заповед №З 6193 от 18.08.2004 г. на директора на СДВР с правно основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за принудително отвеждане до границата на чужденец. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при спазване на материални закон и процесуални правила .

Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е обсъдил всички наведени и релевантни за спора оплаквания, съобразно ангажираните по делото доказателства, при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване. Поради това и предвид приключилото производство за предоставяне на убежище с Решение № 16 от 01.04.2004 г., административният орган е издал принудителната административна мярка принудително отвеждане до границата на Р. Б. на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ /редакция изм. ДВ бр. 42 от 2001 г./, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. Въз основа събраните в административното и съдебно производство доказателства, правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че жалбоподателят е имал разрешен статут на кандидат бежанец до 23.02.2001 г., и след тази дата няма данни за разрешено продължително пребиваване. След тази дата жалбоподателят пребивава в Р България без каквото и да било законово основание за това.

С оглед установеното от фактическа страна, обоснован е направеният от СГС извод за наличието на предпоставките по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ на жалбоподателя, като чужденец, който не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок и не е поискал продължаване на този срок, да бъде наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Според цитираната разпоредба, тази мярка се налага в случаи като процесния, в които чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. Във връзка с наведените от касатора оплаквания, следва да се отбележи, че твърденията за наличието на основания за пребиваване в Р. Б. на чужденеца от лично естество - установено фактическо съжителство с българска гражданка, от която има три деца, са ирелевантни за осъществената от съда преценка относно това осъществени ли са предпоставките по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, при условията на която разпоредба е издадена обжалваната в първоинстанционното производство заповед, а оттам и за проверка на правилността на съдебното решение. Съдът мотивирано е отговорил на доводите за приложимост на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за правата на човека и чл. 8 от Конвенцията за правата на детето. При липса на предпоставки за приложение на Закона за убежището и бежанците жалбоподателят от 2001 г. не е направил необходимото за легализиране на престоя си и нито веднъж не е поискал разрешение за продължително пребиваване. Последният по твърдения на повереника му пребивава в България от двадесет години, завършил е висше образование - лекар дентална медицина и няма пречка да разреши престоя си по законен ред. Доводът, че административният орган не му предоставил възможност да уреди пребиваването си в България е голословен и неоснователен. Чужденецът сам с противоправното си поведение в продължение на повече от осем години се е поставил в положение да бъде изведен от страната и разделен от децата. Неуведомяването му за започналото административно производство отново е по вина на същия, тъй като е напуснал адреса на който е живял, не е адресно регистриран на новия адрес, нито е посочил адрес за кореспонденция. Ненарушаването от страна на чужденеца на разпоредбите на ЗЧРБ и правилника за приложението му, в частност разпоредбите за получаване разрешение за продължително пребиваване (чл. 12 и сл. от ППЗЧРБ) означава и ненарушаване и гарантиране с международните актове права на жалбоподателя, тъй като ЗЧРБ е съобразен с ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Така поставен въпросът съобразно разпоредбата на чл. 12 от ППЗЧРБ (редакцията в бр. 15/2004г) чужденец, който желае да продължи срока за пребиваването си в Р. Б., трябва да поиска разрешение за продължаване срока на пребиваване не по-късно от 7 работни дни преди изтичането на разрешения му срок. Цитираната нормативна уредба води до извода, че в конкретното административносъдебно производство съдът не може да преценява наличието на сочените от касатора “хуманитарни причини”. Определящото е, че липсва надлежно образувано пред компетентния административен орган производство по реда на чл. 12 от ППЗЧРБ и произнасяне в тази насока. Безпредметно е СГС да обсъжда дали Кебеде има качеството на чужденец, влязъл в България легално, който има причини да остане поради желание да живее заедно с децата си, когато органът не е сезиран с искане за продължаване срока на пребиваване и към настоящия момент. В този смисъл не може да се приеме, че чрез разпореденото експулсиране има намеса от страна на административния орган в личния и семеен живот на жалбоподателя повече от необходимата превенция на закона за спазване наустановения правов ред.

Данните по представените в преписката документи налагат извода, че не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденеца в страната без законово основание и след изтичане на разрешения му срок. По изложените съображения правилен е направеният от СГС извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 18.12.2007 г. по адм. №518/ 2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, трети "е" състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Л. М. Й.К.