Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяД. Ч. по адм. дело № 7627/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ЕАД срещу решение №2619/19.04.2021 г., постановено по адм. д.11610/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение или алтернативно да бъде изненено като бъде намалена имуществената санкция от 500 лв. на предвидения минимум в размер на 250 лв. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение №2619/19.04.2021 г., постановено по адм. д.11610/2020 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „Български пощи“ЕАД срещу Решение № 599/08.10.2020 г. по преписка № 492/2019 г. на КЗД. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, включително и в частта относно наложената санкция, която е определена под средния размер за подобно нарушение.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

С оспореното пред АССГ решение №599/8.10.2020 г. на КЗД е установено, че при осъществяване на своята дейност „Български пощи“ е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект Поща-Чупрене, находящ се на адрес: с.Чупрене, ул.А. Б. №44, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане, поради което на основание чл. 47, т. З във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., а на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано в тримесечен срок да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта. Обосновано административният съд е приел, че това решение на КЗД е издадено от компетентен орган при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с материален закон.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, според което АССГ няма собствени мотиви в нарушение на чл.172а, ал. 2 от АПК.

Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в административната фаза на производството доказателства и въз основа на тях е достигнал до фактически констатации, които са идентични с тези приети за установени от Комисията. В този смисъл не е налице процесуално нарушение при събиране и оценка на доказателствата по делото, респективно установяване на относимите към спора факти. В съдебното производство не са ангажирани и представени нови доказателства, които да опровергават фактите, описани в оспореното пред АССГ решение на КЗД, поради което и административният съд е обсъждал само доказателствата, които са били предмет на анализ и от Комисията. Настоящият съдебен състав намира, че правилно и обосновано въз основа на тези доказателства са установени относимите към спора факти, а именно: пощенска станция Чупрене е разположена в масивна сграда, собственост на „Български пощи ЕАД, до която към 10.11.2017 г. не е осигурен достъп за хора с увреждания. По време образуваното пред КЗД производство за установяване дали е извършено нарушение на антидискриминационното законодателство е монтирана рампа за инвалидни колички. Съдът е приел за установено, че изграденото съоръжение представлява П-образни релси с прекалено стръмен наклон и разстояние между тях, които не позволяват да бъде използвано за предвижване на лица, използващи инвалидни колички дори с чужда помощ или с помощта на поставения парапет. При тези установявания съдът е възприел изводите на КЗД, че поддържането на недостъпна архитектурна среда е продължило и след монтиране на описаното съоръжение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд не се е съобразил със съдебна практика, която му е представена в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2021 г. Трябва изрично да бъде посочено, че съдебно решение, което е цитирано и в касационната жалба е постановено по реда на чл. 208 и сл. от АПК, а не по чл.130 от Закона за съдебната власт, поради което и не съдържа задължително за съдилищата тълкуване на закона. Следователно несъобразяването с него не представлява процесуално нарушение. От друга страна, независимо, че е това съдебно решение е по повод сходен съдебен спор, то е постановено при различни фактически установявания от първата инстанция, а именно за разлика от настоящия случай, е установено, че в хода на административното производство е преустановено поддържането на недостъпна архитектурна среда. Поставянето на релси, които не е възможно да бъдат използвани за достъп до сградата, собственост на „Български пощи“ЕАД обосновано е прието от АССГ, че не представлява преустановяване на нарушението, изразяващо се в поддържане на недостъпна за лица с увреждания архитектурна среда.

Възможността клиентите на „Български пощи“ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а достъпна среда, съгласно § 1, т. 2 от Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В този смисъл са неоснователни аргументите, че поради липса на изрично оплакване от конкретно лице с увреждане, чийто достъп е бил ограничен, липсват и неправомерни правни последици.

При преценка законосъобразността на решението на КЗД в частта относно наложената санкция, административният съд също не е допуснал нарушение като е обосновал извод, че имуществената санкция в размер под средния за този вид нарушение съответства на поведението на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2619/19.04.2021 г., постановено по адм. д. 11610/2020 г. по описа на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД, гр. София, ул. „Акад. С. М. № 1, бл. 31 да заплати на Комисията за защита от дискриминация, гр. София, ул. „Д. Ц. № 35 сумата 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Камелия Стоянова