Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 496 от 13.11.2020 г., произнесено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 396 от 31.10.2019 г., постановено по в. гр. д.№ 620/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е обезсилено Решение № 1264 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д.№ 2002/2019 г. на Районен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Касационното обжалване е допуснато по жалбата, подадена от ответниците по исковете - С. Р. Р., С. Й. Р. и Р. С. М., чрез адвокат П. Г. от АК – Р., във втората хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК - за да се провери допустимостта на въззивния акт.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

Производството по гр. д.№ 2002/2019 г. по описа на Районен съд – Русе е образувано по искова молба, предявена от Етажната собственост на блок „Й. Й”, вх. 2 (Б), представлявана от „Домоуправител – ЕС” ЕООД (в качеството му на лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните съсобственици в съда), срещу С. Р. Р. и С. Й. Р. (ответници по отрицателен установителен иск за собственост) и Р. С. М. (ответница по ревандикационен иск) относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Етажната собственост, че С. Р. Р. и С. Й. Р. не са собственици на обекта, както и че се отменя изцяло съставения в полза на С. Р. Р. констативен нотариален акт № 83, том ІІ, рег.№ 3724, д.№ 193 от 20.07.2015 г. на нотариус Л. Ш. (рег.№ *). По отношение на Р. С. М. е признато, че Етажната собственост е собственик на процесния имот, като тази ответница е осъдена да предаде владението върху вещта.

Сезиран с оплаквания за процесуална недопустимост на решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че eтажната собственост представлява неперсонифицирана общност между етажни собственици със свои органи на управление и представителство, като тя не е обявена от Закон за правен субект. Независимо, че ЕС не е юридическо лице, може да бъде представлявана от управителя, тъй като става дума за законно представителство, въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата. Това, обаче, е възможност, предвидена само за случаите по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС – по исковете, предявени срещу етажните собственици във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Само в тези случаи етажните собственици се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Тъй като в случая се касае за спор извън категорията на тези по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, то районният съд е следвало да констатира нередовност на исковата молба и да даде указания и срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици, от чието име е подадена тя, съответно – те да я приподпишат или да заявят, че я поддържат. Воден от тези мотиви, окръжният съд е постановил, че обезсилва решението на районния съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав, който да предприеме действия по чл. 129 ГПК.

Оплакването на ответниците по исковете (въззивници, а сега – касатори), че липсва активна процесуална легитимация, доколкото искът е предявен от ЕС с твърдения в обстоятелствената част, че процесният имот представлява нейна обща част по предназначение, а с петитума се иска осъждане в полза на етажните собственици, е прието за неоснователно. Въззивният съд е посочил, че спорът касае материални права извън обхвата на ЗУЕС, поради което непрецизното посочване в обстоятелствената част на исковата молба на етажната собственост като собственик вместо на етажните собственици, съставлява отстраним по реда на чл. 129 ГПК порок на исковата молба, а не процесуална пречка за разглеждане на спора.

С касационната жалба на С. Р. Р., С. Й. Р. и Р. С. М. на първо място се поддържа оплакване, че на страната на ищеца липсва правоспособен субект като условие за допустимост на процеса, което е наложило допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ответниците по исковете при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза втора ГПК.

Оплакването е неоснователно. Доводът за процесуална недопустимост на процеса почива на смесването на понятия, относими към предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск като правосубектност, процесуална дееспособност и процесуална легитимация, с изискванията към редовността на исковата молба за индивидуализация на страните в процеса и удостоверяване на представителната власт.

В разглеждания случай исковата молба е депозирана от името на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост (етажните собственици) във вх. 2 (Б) на блок „Й. Й”, [населено място]. Този извод произтича от правните твърдения в исковата молба, съобразно които по силата на чл. 38, ал. 1 ЗС процесният обект е обща част по предназначение и представлява съпритежание на етажните собственици, които не са вземали решение с мнозинството по чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за промяна на предназначението. Заявено е, че както снабдяването на С. Р. Р. с констативен нотариален акт, така и последвалата продажба на обекта от С. Р. Р. и С. Й. Р. на Р. С. М. не засягат „правата на действителните собственици на имота”, от което „се поражда правният ни интерес” за конституирането на тримата ответници по исковете за собственост, като по отношение на Р. С. М. искането е „да предаде владението на етажните собственици”. Изложеното мотивира извод, че посоченото в титулната част на исковата молба, че същата се предявява от „Етажната собственост”, представлява непрецизно обозначение, некореспондиращо с изявленията както в обстоятелствената част, така и в петитума. В случая не се касае за предявяване на исковата молба от неперсонифицирана общност (т. е. за отсъствие на правосубектност на страната на ищеца), поради което не е налице и поддържаното от касаторите противоречие с т. 2 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д.№ 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Депозирана е искова молба, по отношение на която се налага проверка за редовността й от гледна точка изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 128, т. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: (1) предявени срещу тях във връзка с общите части, както и (2) предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Наред с това законът допуска представителна власт по отношение на етажните собственици да възникне и по делата, посочени в чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, но въз основа на нарочно взето решение. Страни по делата както в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, така и в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици.

В разглеждания случай с исковата молба се търси защита на вещно право. За тези видове дела, освен общите изисквания за редовност, установени с чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложимо е и изискването за вписване съобразно чл. 114, ал. 1, б. „в” ЗС с произтичащата от това необходимост исковата молба да удовлетворява изискванията и на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилник за вписванията. Следователно, с оглед предмета на спора, по делата за защита на вещни права се изисква в титулната част на исковата молба да бъдат посочени имената, ЕГН и адресите на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост както в случаите, когато те са ответници (с оглед извършване на вписването при действащата персонална система на вписванията), така и в случаите, когато те са ищци. В последния случай, по силата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, в хода на делото така индивидуализираните собственици може да бъдат представлявани от председателя на управителния съвет (управителя; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) - при условие, че е налице нарочно взето решение от общото събрание. Предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК, председателят на управителния съвет (управителят; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) може да преупълномощи адвокат с упражняването на предоставената му от етажните собственици представителна власт.

Изложеното мотивира извод, че направената от въззивния съд констатация за нередовност на исковата молба поради несъответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, е правилна. Правилно е и приетото, че този порок е отстраним (при това с обратна сила - чл. 129, ал. 5 ГПК), както и че на ищците следва да се укаже да уточнят размера на собствеността за всеки от тях (в която връзка е необходимо и да представят преписи от документите, легитимиращи всеки от тях като собственик на самостоятелен обект в сградата, за общите части в която се води делото).

Неправилно, обаче, е разбирането на въззивния съд, че констатираните пороци подлежат на отстраняване от първоинстанционния съд. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение и дава указания на ищеца да ги отстрани, като по-нататъшното развитие на производството е в зависимост от (не)отстраняването на пороците на исковата молба. Основанието за този подход е в характера на дейността на въззивната инстанция - аналогична на тази на първата, тъй като има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, а не упражняването на контролно отм. енителни правомощия.

Изложеното налага отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да упражни правомощията, произтичащи от разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В отговор на оплакването на касаторите, че ищците са предприели недопустимо изменение на иска по отношение на Р. С. М. (от отрицателен установителен в ревандикационен), следва да се подчертае, че то е неоснователно. Касае се за нередовност на исковата молба (заявено искане за осъждане, наред с искане за отричане правата на М.), която е отстранена по реда на чл. 129 ГПК, считано от момента на подаването й. Неоснователно е и оплакването за липса на правен интерес от предявяването на иска срещу С. Р. Р. и С. Й. Р.. В тази връзка приложими са разясненията на т. 3.б. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Оплакването, че по делото не са събрани доказателства, даващи основание иска по чл. 108 ЗС да бъде уважен в неговата осъдителна част, не подлежи на обсъждане в настоящото производство, предвид отсъствието на произнасяне във въззивното решение по съществото на ревандикационния иск.

Пред въззивния съд касаторите са поддържали и становище, че управителят не може да представлява ЕС в производство от вида на настоящото. Доводът им не е съобразен с разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС при данните за съдържанието на взетите от Общото събрание решения по т. 1 („Избира за Управител на ЕС - „Домоуправител – ЕС” ЕООД …”) и т. 4 („Общото събрание е съгласно с текста и подписването на договора”) по протокола от 04.06.2018 г. и чл. 7, ал. 5 от одобрения от ОС Договор за управление на ЕС № 94 от 12.06.2018 г. („Изпълнителят е оправомощен да представлява етажните собственици пред българските съдилища с право да води всякакви граждански, административни, наказателни дела от името и за сметка на етажните собственици, включително и срещу трети лица, … във връзка с общите части на сградата.”). Тъй като (с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 8, изр. 3 ЗУЕС) срокът на действие на Договор № 94 от 12.06.2018 г. е изтекъл, при новото разглеждане на спора от въззивния съд, в случай, че ищците желаят да бъдат представлявани от председател на управителния съвет, управител или лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, ще следва да представят доказателства за изрично взето ново решение по този въпрос. Предвид прекратената представителна власт на „Домоуправител – ЕС” ЕООД, самото съобщение за отстраняване на нередовностите на исковата молба ще следва да бъде връчено на етажния собственик с установена индивидуализация по настоящото и по приложеното гр. д.№ 7022/2016 г. на РС – Русе, а именно - Н. З. Г..

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази дали всички разпитани по делото като свидетели лица имат това качество, респ. – дали се касае за събрани свидетелски показания или изявления на страна по делото (ищец). В последния случай евентуално недопустимо извършеното изслушване на страна при условията на чл. 163 и сл. ГПК ще се явява последица на допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, в която връзка за въззивния съд възниква правомощие да процедира съобразно чл. 266, ал. 3 ГПК - след като уведоми страните за недопустимостта да цени като свидетелски показания изложеното от конкретно посочените от него лица, които районният съд е разпитал, да им даде възможност да посочат като свидетели за съответните обстоятелства други лица, като осигури спазване на принципа по чл. 9 ГПК.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 396 от 31.10.2019 г., постановено по в. гр. д.№ 620/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: