4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 10.03.2021 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3266/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Ц. Н. П. срещу решение №739/16.07.20г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е приел за установени фактите от хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, че ищцата е направила действително писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а то е недействително; че директорът на детската градина е приел писмено предложението, а той не е направил писмено волеизявление; че ищцата е била уведомена в 7- дневен срок за писменото съгласие, а тя не е била уведомена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставят следните въпроси: необходимо ли е писмено изявление на всяка от страните по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, твърдения и възражения на страните и да изложи мотиви за изводите си; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо дава предимство на едни свидетелски показания пред други; при посочване на две дати за прекратяване на трудовия договор от служителя, налице ли е ясна воля...