О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

гр. София, 09.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3999 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД против решение № 675/13.04.2020 г., постановено по гр. д.№ 2381/2019 г. от 2-ри състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е приел, че с изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие производството по принудително изпълнение спрямо ищцата е прекратено по право. Предвид настъпилата перемпция, последващите изпълнителни действия през 2015 г. са били напълно незаконосъобразни, тъй като съдебният изпълнител вече не е разполагал с компетентност да налага принуда спрямо длъжницата, поради което съдът е приел, че тези действия не са от естество да прекъснат течението на давността. Последното валидно изпълнително действие, след отправянето на запорните съобщения на 05.08.2010 г., е налагането на възбрана на 04.10.2010 г. Макар и да не е произвело целеният с него ефект, това действие е прекъснало давността относно вземанията, за които е бил издаден листът спрямо ищцата и от извършването му е започнала...