О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 08.03.2021 год.

В. К. С – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 354 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Заводски строежи-ПС-Пазарджик”ЕАД, [населено място] срещу Определение № 2563 от 01.12.2020г. по ч. гр. д.№ 3836/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради изчерпан инстанционен контрол частната жалба на акционерното дружество срещу Определение от 14.09.2020г. по т. д.№ 1291/2018г. на СГС, VІ-23 състав. С последното е отхвърлено като неоснователно искането на „Заводски строежи-ПС-Пазарджик”АД по чл. 403, ал. 2 ГПК за връщане на внесената от него парична гаранция като допълнително обезпечение по т. д.№ 1291/2018г. на СГС, VІ-23 състав по предявените от акционерното дружество против „Просис”ЕООД осъдителни искове.

За да постанови въззивното определение САС е приел, че частната жалба е насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол по аргумент от мотивите към т. 3 на ТР №6 от 23.10.2015г. по тълкувателно дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС и дадените указания, че актът на съда, с който се произнася по искането за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал. 2 ГПК, независимо дали молбата се уважава или се оставя без уважение, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 247, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения, че освобождаването на гаранцията е обвързано от наличието на предпоставките по чл. 403 ГПК, доколкото предназначението...