О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153

гр. София, 08.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3927 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина с яслени групи „Осми март“ [населено място] против решение №260077/14.09.2020 г., постановено по гр. д.№ 1765/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.

Съдът е приел, че на работника не са изискани писмени обяснения и на това основание е приел, че на основание чл. 193, ал. 2 КТ спорът не следва да се разглежда по същество, като е приел, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.

Прието е, че видно от съдържанието на отправеното до ищцата искане за предоставяне на информация и обяснение, визираните в него нарушения са твърде общо формулирани, като липсва индивидуализация на обективните белези на конкретно нарушение, вкл. времето и мястото на извършването му. Зададени са принципни въпроси свързани с ежедневното изпълнение на задълженията от страна на ищцата, което я поставя в невъзможност да...