Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „В. Б дол“ ЕООД /н./, чрез синдика Б. Л. Б., срещу определение № 2332/21.10.2020 г. по ч. т.д. №3386/2020 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено определение № 260070/16.09.2020 г. по т. д. № 793/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 23 състав, за връщане на исковата молба на „В. Б дол“ ЕООД/н./ и за прекратяване на производството по делото.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че неправилно въззивният съд е приел, че искането по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документи, от които се извежда основанието на иска, не може да бъде уважено. Поддържа, че същото е направено с цел доказване на твърдените в исковата молба факти.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос, зададен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Основание ли е за връщане на искова молба и прекратяване на делото непредставянето на доказателства от страна на ищеца, когато тези доказателства не се намират в него и същият не може да се снабди с тях, при положение че е направено искане от ищеца за събирането им в хода на производството по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК?“. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът „Камибо“ ЕООД не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с исковата си молба „В. Б дол“ ЕООД /н./ е предявил иск за осъждане на „Камибо“ ЕООД за заплащане на сумата 700 000 лв. главница, дължима по договор за прехвърляне на вземане от 30.03.2012 г., по силата на който „Енергоинвестиинженеринг“ ЕООД, в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в качеството на цесионер, вземане в размер на 700 000 лв. САС е изложил съображения, че за да бъде редовна исковата молба, същата следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това изискване е свързано с необходимостта от индивидуализиране на спорния предмет на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното право, а не самото право. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищецът единствено сочи наличие на договор за цесия. Изтъкнал е, че предмет на договора за цесия е вземане, което съществува по силата на друг фактически състав. Тъй като именно това вземане е предмет на делото, същото следва да бъде индивидуализирано чрез посочване на фактите, от които произтича – договора или фактите, обосноваващи извъндоговорни отношения. С оглед на това въззивната инстанция е заключила, че законосъобразно исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, като посочи основанието на своето вземане. Споделил е становището на първоинстанционния съд, че искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК не може да бъде уважено. Изложил е съображения, че при нередовна искова молба липсва положителна процесуална предпоставка и искът и процесът за неговото разглеждане и решаване са недопустими. Това означава, че съдът няма право да образува и движи исковия процес. Произнасянето на съда по доказателствените искания предпоставя образувано допустимо съдебно производство по редовна искова молба. Събирането на доказателства, включително и доказателственото искане по чл. 190 ГПК, предпоставя направени от страните твърдения, съответно възражения. С оглед на това САС е потвърдил определението за връщане на нередовната искова молба.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

Формулираният от частния касатор въпрос не изпълнява изискванията към основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е поставен при довод за относимостта на искането по чл. 190, ал. 1 ГПК към установените в чл. 127 ГПК изисквания за нейната редовност. Прилагането на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК не е резултат от произнасянето на въззивния съд, че непредставянето на доказателства е основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото. Преграждащото определение на СГС е потвърдено, поради констатацията на САС, че въпреки дадените указания ищецът не е посочил основанието, въз основа на което е възникнало вземането, прехвърлено му с договора за цесия, на който се е позовал в исковата молба. С оглед на това въпросът няма характеристиката на обуславящ изхода на спора, поради което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.

Освен това, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Всички факти, които влизат в хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда субективното право, чиято защита се търси, и онези, които обуславят легитимацията на страните, които позволяват да се индивидуализира спорното право, влизат в основанието на иска и следва да се посочат от ищеца. В открито съдебно заседание може да се уточнят фактическите твърдения на ищеца, но това предпоставя исковата молба да съдържа минимум необходими факти от основанието на иска, т. е. следва да е налице допустим иск. В хипотезата на предявен иск, с който се претендира присъждане на вземане, предмет на договор за цесия, за редовността на исковата молба е необходимо ищецът да индивидуализира вземането по размер, но и да посочи юридическите факти, от които то произтича, доколкото цесията като правен способ за прехвърляне на субективни права предпоставя съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./. Непосочването на достатъчно факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция, е основание за предоставяне на ищеца на възможност за отстраняване на допуснатата нередовност, а при неотстраняването й – за връщане на исковата молба. От друга страна, прилагането на разпоредбата на чл. 190 ГПК е обусловено от наличието на образувано по редовна искова молба исково производство. Искането за представяне на документ от насрещната страна представлява възможност делото да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за правния спор факти. В този смисъл писменото доказателство, което следва да бъде представено от насрещната страна, не касае редовността на исковата молба, а основателността на предявения иск. Съществуващата за ищеца неяснота относно всички релевантни факти, породили спорното право, не може да бъде отстранена по реда на чл. 190 ГПК в процедура по проверка редовността на исковата молба.

Частният касатор се позовава и на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от частния касатор обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2332/21.10.2020 г. по ч. т.д. № 3386/2020 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: