Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2089 от 28.03.2013 г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 10784 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 21011101301/22.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С. против "Проинж" ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление ж. к."Хиподрума", бл. 144, вх.Б, ет. 1, ап. 29, представлявано от Е. Д. М., койт акт е потвърден с Решение № 1965/03.11.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 29420 лв. за данъчни периоди м. декември 2008 г., м. март и м. юли 2009 г. и м. август и м. септември 2010 г. по фактури, издадени от "Сити строй груп" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава от 3728, 87 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на услуги. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи не установяват реални стопански операции. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да бъде потвърден. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез юк.Бонев поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - "Проинж" ЕООД, е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата, а в с. з. чрез адв. Б. моли за оставяне на обжалваното решение в сила, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства.

Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.

Съдът е установил, че на ответника по касация е отказано спорното право по следните фактури, издадени от "Сити строй груп" ЕООД:

№ 424/29.12.2008 г. с ДДС 3240 лв. с предмет изработка на проект, техническа документация и работни чертежи на претоварващо съоръжение съгласно договор от 04.04.2008 г., анекс от 05.11.2008 г. и заявка от 05.11.2008 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 457/24.03.2009 г. с ДДС 2360 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи за платформа за електрически контейнер-електро къща съгласно договор от 08.01.2009 г., анекс от 21.01.2009 г. и заявка от 21.01.2009 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 502/10.07.2009 г. с ДДС 5740 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи за мостова конструкция на тръбен конвейр от мост 1-5 съгласно договор от 08.01.2009 г., анекс от 24.03.2009 г. и заявка от 24.03.2009 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 318/31.07.2009 г. с ДДС 3940 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи за глава на роторен багер, която включва ротор, кофи, бункер на колелото и колело съгласно договор от 08.01.2009г., анекс от 14.04.2009г. и заявка от 14.04.2009 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 505/29.07.2009 г. с ДДС 6240 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи на носеща количка и кулата на щакера съгласно договор от 08.01.2009 г., анекс от 08.04.2009 г. и заявка от 08.04.2009 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 659/27.08.2010 г. с ДДС 3840 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи на портал на разтоварваща количка съгласно договор от 12.04.2010 г., анекс от 25.05.2010 г. и заявка от 26.05.2010 г., с приложен приемо-предавателен протокол.;

№ 662/17.09.2010 г. с ДДС 4060 лв. с предмет изработка на техническа документация и работни чертежи на част грайферен кран за разтоварване на кораби - пилон, обтегачи, пътеки и парапети, част от разпределителни клапи на транспортна линия КЦЦ съгласно договор от 12.04.2010 г., анекс от 07.06.2010 г. и заявка от 10.06.2010 г., с приложен приемо-предавателен протокол.

Административният съд е установил, че дейността на ревизираното лице през разглеждания период е индустриален инженеринг, проектиране на промишлени установки и инсталации. Съдът е взел предвид обяснителната записка на управителя на дружеството, представена в хода на ревизията, от която е установил, че по силата на договор за проектиране от 10.02.2005 г., сключен с немското дружество "Инженерингово бюро Михайлова", последното предоставя 3D модели и прототипни чертежи, които при жалбоподателя се разделят на сборни единици и се дават на отделен сътрудник за изработване на техническа документация – чертежи и спецификация към тях. На свой ред ревизираното дружество е сключило договори за проектиране с подизпълнител "Сити строй груп" ЕООД да изработи техническа документация на различни машинни части, която включва работни чертежи и спецификации, с анекси към тях за всяка отделна машинна част. Според така постигнатиге договорености получените 3D модели се предават на подизпълнителя "Сити строй груп" ЕООД за изготвяне на чертежи и спецификации. Към всеки анекс е приложена заявка за изпълнение, приемо-предавателен протокол за извършена работа и фактура с отбелязване, че плащането е в брой.

Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. От ревизираното лице и от доставчиците му в хода на ревизионното производство са представени фактурите, договори за проектиране с анекси към тях, заявки за изпълнение и приемо-предавателни протоколи, чертежи и спецификации към тях, платежни ведомости, счетоводни документи и търговска документация. Управителят на дружеството-доставчик е обяснил, че фирмата му е изготвяла техническа документация (чертежи и спецификации), изработени въз основа на 3D формат, предаден от възложителя, в който се съдържа цялата необходима информация за оразмеряване на различните детайли и изготвяне на чертежи. Посочил е, че разполага с нает офис, за което е приложил договор за наем, както и трудови договори, длъжностни характеристики и дипломи на лицата, извършили услугите - Л. Г. и Ц. Я.. При ревизията е установено, че плащанията по фактурите са извършени в брой.

При извършена проверка на адреса на дружеството доставчик на 15.03.2011 г. не е открит офис на "Сити строй груп" ЕООД.

При извършената му проверка Л. Г. е представил две противоречиви обяснения, които Съдът е обсъдил при излагане на мотивите по същество на правния спор. За Ц. Я. е установено, че е била назначена по трудов договор и при друг работодател. И този факт е коментиран в мотивите по същество на съдебния акт.

За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури, ревизията е приела, че наетите при доставчика лица нямат нужната квалификация за извършване на фактурираните услуги, че не е ясно как е била приемана работата и къде са изработени чертежите, които не са представени на хартиен носител.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че изработените чертежи отговарят на заданията на дружеството към подизпълнителя. При разпита му в с. з. на 13.03.2013 г. по повод приемане на заключението, в. л. е допълнило, че заданието за изработка на чертежи се предават на подизпълнителя в програма в 3D формат. Тъй като реално в 3D формата се съдържа цялата информация, не се правят никакви изчисления. Вещото лице е подчертало, че дейността като сложност не изисква висше образование, тъй като реално не се прави проектиране; а тъй като се работи за клиенти в чужбина, няма изискване да се вписва длъжността на изпълнителя на самите чертежи. Заключението е прието без заявени резерви от страните.

Жалбоподателят е представил по делото решение на Д"ОУИ"-гр. С., с което му е признато правото на данъчен кредит по извършени услуги от същия подизпълнител с аналогичен предмет, но за следващ данъчен период; както и РА на ревизираното лице за данъчни периоди извън процесните, в които е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик със същия предмет.

За да отмени обжалвания ревизионен акт, Административен съд-София град е приел, че изводите на ревизиращия орган за неизвършени реални доставки на услуги са в противоречие с доказателствата, приложени по делото. Съдът е подчертал, че ревизията въобще не е обсъдила доказателствата, удостоверяващи реалното изпълнение на услугите – договори, анекси, заявки, приемо-предавателни протоколи, проектна документация на електронен носител, чертежи и 3D модели, приложени още с възражението срещу РД.

Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет – налице ли са действително извършени доставки на услуги по проектиране и оразмеряване като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ касатор. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която услугата е извършена.

Безспорно е установено, че фактурите документират реално извършени услуги, за което в брой е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за извършване на услуга срещу заплащане на определена цена. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките последици, релевантни за облагането с косвен данък.

Доказателствата за реалното осъществяване доставките на услуги могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществянане на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни или констативни протоколи, доказателства за остойностяване на услугите, заявки и др.

По първата група доказателства административният съд е съобразил установения по делото механизъм на осъществяване на доставките. Правилно е изтъкнал, че е доказана необходимата квалификация на наетите лица да извършват въпросните услуги. От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че дейността като сложност не изисква висше образование, тъй като реално не се прави проектиране, а страните са постигнали договореност да се извърши оразмеряване и изработка на работни чертежи и спецификации.

Противоречивите обяснения на Л. Г. са обсъдени във връзка с различията на положените от него подписи. В тази връзка настоящият състав на касационната инстанция споделя оплакването на касатора за невъзможност на Съда само да установи дали подписът е положен от Георгиев без изслушване на съдебно-почеркова експертиза. Правилно по същество е кредитирано обяснението, според което лицето е работило за "Сити строй груп" ЕООД, доколкото същото е в унисон с представения трудов договор. Съдът е обсъдил и установения относно Ц. Я. факт, че е била назначена по трудов договор и при друг работодател ("Гъвкави констукции" ООД), като от обясненията на този работодател се установява, че Янкова би могла да съвмести и двете длъжности, тъй като е работила за него в късните следобедни и вечерни часове. Напълно се споделят мотивите на решаващия съд, че неплащането на осигурителни вноски по трудови договори няма отношение към реалното извършване на спорните доставки. Следва да се приеме за установена кадровата обезпеченост на доставчика.

За неоткриване офис на доставчика при извършената му проверка Съдът е изложил убедителни мотиви във връзка със започналото му преобразуване, за което НАП надлежно е информирана преди датата на проверката.

По втората група доказателства са представени в хода на ревизията неоспорени от ответника договори и анекси за всеки отделен детайл, заявки и приемо-предавателни протоколи, съдържащи данни за естеството на извършените работи. Представените по делото приемо-предавателни протоколи доказват прякото реализиране на доставките. Представени са и самите чертежи на хартиен носител, а изискване за посочване имената на конкретниче ретожници няма, както е установила СТЕ, доколкото проектите са възложени от чуждестранно лице.

От експертното заключение се установява, че изработените чертежи отговарят на заданията на дружеството към подизпълнителя, което се предава на подизпълнителя в програма в 3D формат. П. С. е приел, че следва да кредитира изслушаната СТЕ, която е дала компетентно и безпристрастно заключение. Същите представени на компакт-дискове в хода на ревизионното производство и са били прегледани от вещото лице.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от значение е и разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено, че доставките по спорните фактури са платени в брой. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват.

Освен това административният съд е съобразил Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Съдът на Европейския съюз за пореден път подчертава категорично, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, както и че установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че отказът да се признае право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не са доказани от ответния административен орган. Не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА.

Най-сетне следва да се съобрази обстоятелството, че в касационната жалба неправилно се тълкува Решение на СЕС по дело № С-643/11, тъй като не става въпрос за РА на доставчици, а на същото ревизирано лице. Решаващият съд правилно е отбелязал, че различно третиране на едни и същи доставки е недопустимо. Подобно третиране на една и съща доставка противоречи на принципа за легитимните очаквания на задълженото лице спрямо администрацията. По този начин се нарушава и целта на закона и принципите за ДДС – а именно данъкът става кумулативен и тежестта му се пренася върху стопанските субекти.

При това положение правилно Съдът е приел, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, и като е достигнал до същия извод, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане за присъждане на разноските от ответника по касация е основателно с оглед изхода на делото. На същия следва да се присъдят такива в размер на 2500 лв., платени от страната по договора за правна защита.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 2089 от 28.03.2013 г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 10784/2011 г.

ОСЪЖДА

Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, да заплати на "Проинж" ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление ж. к."Хиподрума", бл. 144, вх.Б, ет. 1, ап. 29, представлявано от Е. Д. М., разноски за касационната инстанция в размер на 2500 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ К. К.

К.К.