Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 7667 / 2021 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. О., К. О., Ж. О. и И. О., чрез процесуалния им представител адв. М. Б., против решение № 3461 от 27 май 2021 г. постановено по адм. д. № 1008/2021 г. по описа на Административен съд София град и по касационна жалба от Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Д., против същото решение на АССГ, в частта му за прогласяване на нищожност на т. 1.2 от решение № 329 по протокол № 54 от 31 май 2018 г. на СОС. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по първата касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. О., К. О., Ж. О. и И. О. против решение № 437 от 09 юли 2015 г. на СОС и решение № 329 от 31 май 2018 г. на СОС за приемане на ПУП в обхват, конкретизиран в административния акт, с искане за прогласяване на нищожността на двата акта. Съдът е прогласил нищожността на решение № 329 от 31 май 2018 г. на СОС, т. 1.2 и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

С оспореното решение № 437/2015 г. на СОС процесният имот на жалбоподателите по действащия до момента план от 2003 г. се изменя, като се разделя на два имота чрез предвидена улица. Основният мотив за изменението е за изпълнение и прилагане на предвижданията на ОУП в посочените територии. С последния е предвидено разширяване на урбанизацията в района чрез урегулиране на неурегулирани дотогава имоти, каквато е и целта на одобрения план.

Разпоредбата на чл. 16 ЗУТ касае имоти, които не са били урегулирани или планът за същите не е приложен, какъвто не е процесният имот на жалбоподателите, доколкото е урегулиран със Заповед от 2003 г., както и застроен. Установено по делото е, че новопроектираната улица в тази си част, преминаваща през процесния имот, е била предвидена с ОУП на София, одобрен от МС през 2009 г.

В конкретния казус съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя направения от съда извод за наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, която разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП – когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Правилен е изводът, че предвидените с акта изменения, относими за имота на жалбоподателите, са надлежно отразени в графичната част, като са нанесени новопредвидените УПИ ХХ-257 и УПИХХV-257, кв. 16, както и новопроектираната улица, която разделя бившия имот на двата новопредвидени.

Извън случаите по чл. 16 ЗУТ, съгласно чл. 17 ЗУТ с ПУП за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Нормата касае отново неурегулирани преди процесния план имоти и същата е неприложима към урегулирани имоти, какъвто е имотът на жалбоподателите, поради което - правилен е изводът на решаващия съд, че т. 1.2 от решение № 329/31 май 2018 г. на СОС, в частта досежно имота на жалбоподателите, е нищожна, поради пълна липса на предпоставките за приложение на чл. 17 ЗУТ.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3461 от 27 май 2021 г. постановено по адм. д. № 1008/2021 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА