Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ) срещу решение № 2219 от 13.12.2017 г. по административно дело № 1749/2017 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № № РД-11-00-759/29.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на служител. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Подробно са изложени доводи за законосъобразност на заповедта. В представени писмени бележки са изложени конкретни доводи за необоснованост на обжалваното решение по отношение на изводите му за незаконосъобразност на заповедта в частта ѝ по т. 1.

Ответникът по касационната жалба – Х.П в представен писмен отговор оспорва същата по подробно наведени доводи и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Същото е правилно.

Предмет на спора пред АС Пловдив е законосъобразността на заповед № РД-11-00-759/29.05.2017 г., с която Изпълнителният директор на АЗ, след изложение на установените от него факти относно поведението на служителя Пиринчиев му налага на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) дисциплинарно наказание – понижение в по-долен ранг за срок...