Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./

Образувано е по жалба на М.М от [населено място], [община], подадена против заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е останал деклариран парцел с идентификатор № 40155-574-7-1 с определена недопустима площ 8.53 ха в землището на с. К., с декларирана от жалбоподателката площ 8.91 ха. В жалбата е посочено, че относно горепосочения парцел от М.М е подадено заявление за подпомагане с УИН 17761934 и същият представлява земеделски имот № 40155004108 по КВС на землището на с. К.. Жалбоподателката счита обжалваната заповед в атакуваната част за незаконосъобразна, защото е немотивирана и администартивният орган не е обсъдил възражението й с вх. № 16-00-003/05.01.2015г. Релевира твърдение, че заявената площ за подпомагане е в добро земеделско състояние, налице са всички условия за включването й в специализирания слой "ПДП" и площта е засадена с трайни насаждения - череши, което е констатирано в Протокол № 54/06.02.2015г. В съдебни заседания чрез упълномощен адв.. С и адв.. Д и с писмени молби - становища от 19.12.2017г., 30.01.2019г., 14.02.2019 г. и 09.04.2019г. се развиват доводи, че през 2014г. имотът е подготвен за засаждане с черешова градина, което се е случило през 2015г., поради което теренната проверка на Физическия блок /ФБ/ не отразява реалното състояние на имота. Оспорващата претендира отмяна на процесната заповед в обжалваната й част и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях.

Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите /правоприемник на министъра на земеделието и храните, съобразно решение на НС за структурни промени в МС, публ. в ДВ, бр. 37 от 09.05.2017г./ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Караилиева, която в съдебни заседания, с писмено становище от 05.02.2019г. и с писмени бележки от 10.04.2019г. пледира за отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана. Излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалвания административен акт и прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят относно обстоятелството, че със заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофото карта на страната. В раздел ІV от същата заповед е указана възможността за земеделските стопани в едномесечен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. От страна на жалбоподателката е подадено възражение с вх. № 16-00-003 от 05.01.2015г. чрез ОД"Земеделие" - гр. П. с посочен в него един парцел, с вписан идентификатор № 40155-574-7-1. Възражението е разгледано и видно от изпратеното на земеделския производител писмо изх. № 94-2932/29.05.2015г., то е прието за неоснователно по отношение на парцел № 40155-574-7-1, с декларирана площ 8.91 ха, като е посочено, че площта, която е останала извън площите допустими за подпомагане /ПДП/ след разглеждане на възражението, възлиза на 8.53 ха, която съвпада в площта преди подаване на възражението. В горепосоченото писмо е отразено, че обновяване на СИЗП за процесната площ е извършено чрез теренна проверка на МЗХ. С процесната заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., министърът на земеделието и храните на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като е разпоредил слоят, заедно с останалата информация от СИЗП, да бъде предоставен на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки по ЗПЗП на подадените през 2014 г. заявления за подпомагане за кампания 2014 г. за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2014 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2015 г. Предаването на цифровите географски данни за специализирания слой за кампания 2014 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е извършено с писмо изх. № 13-1439/12.03.2015 г. М.М е останала недоволна от процесната заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г., в частта й досежно описания по - горе парцел, с оглед на което е оспорила акта с жалба, подадена на 17.06.2015г. чрез МЗХ до Върховния административен съд.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

По допустимостта: Решаващият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на акта в оспорената му част. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя „Площи, допустими за подпомагане”, като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. Съдът констатира, че писмо изх. № 13-1439/2015 г. е изпратено на жалбоподателката с писмо с известие - обратна разписка /приложено по делото на л. 31/, което е получено на дата 05.06.2015г., с оглед на което съдебният състав приема, че оспорването е осъществено в преклузивния 14 - дневен срок от съобщаването.

По основателността: Съдът счита, че жалбата на М.М е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Правомощието му да издаде оспорения акт се извежда от действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки, а именно: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. По силата на устройствените правила на администрацията в България и нормата на чл. 33 от ЗПЗП с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието и храните. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към датата на издаване на процесната заповед министърът на земеделието и храните е разполагал с компетентност да одобри специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“, която е упражнена в рамките на предоставените му законови правомощия.

Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената за това писмена форма и в оспорената й част е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, които се обективират в съдържащите се в преписката относими документи. Процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е обявена на интернет - страницата на МЗХ на 10.12.2014г., а атакуваният административен акт е надлежно обявен на интернет - страницата на МЗХ на 09.03.2015г. Оторизирането на заявените за подпомагане площи е извършено след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, която представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните създава в СИЗП специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи в рамките на всеки физически блок. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите, за което е приета Наредба №105/2006 г. Съгласно чл. 16а, ал. 3 от Наредба №105/2006 г. /в приложимата й редакция/ данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация/дистанционно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях или чрез осъществяване на проверки на място. Процесният парцел не е попаднал в територията на страната, покрита със самолетн/сателитни снимки от същата година, поради което коректността на извършената дешифрация в случая е установена чрез специализирана теренна проверка. В действащата към този момент норма на чл. 16а, ал. 4 от Наредба №105/2006 г. е регламентирано, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, като резултатите от тях служат за обновяване на информацията в СИЗП. По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол №PDV-6-CC-10732/15.09.2014г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове на 27.07.2014г. в землищено на Добри дол, община П. и Крушево, община П., който е приложен на л. 41- л. 44 по делото. Резултатите, които касаят Физически блок 40155-574 са отразени в т. 7 на л. 43 по делото. Съдът констатира, че горепосоченият протокол е издаден от ОД"Земеделие" - Пловдив и от съдържанието му е видно, че са извършени специализирани теренни проверки на място на физически блокове и относимата проверка за декларирания от жалбоподателката парцел е извършена по визуален метод и GPS при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., поради което и актуализацията на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" по този начин е допустим. Визираният протокол за теренна проверка е съставен в съответстие с Указанията за провеждане на теренни проверки на физически блокове за 2014г., одобрени със заповед № РД-04-8/18.07.2014г. на заместник - министъра на земеделието, които са публично известни, тъй като са надлежно обявени на интернет-страницата на МЗХ, секция ИЗП. От текста на протокол №PDV-6-CC-10732/15.09.2014г. се установява, че теренната проверка е извършена на дата 27.08.2014г. от експерт в ОСЗ - Първомай, като протоколът е утвърден от директор ОД"Земеделие" - Пловдив и е съгласуван с главен експерт в ОД"Земеделие" - Пловдив, което е в съответствие и изцяло в изпълнение на горепосочените указания за провеждане на теренни проверки на физически блокове за 2014г. Съдът намира, че гореописаният протокол за специализирана теренна проверка има характер на официален документ, който не е оспорен от жалбоподателката при приемането му по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Решаващият съдебен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателката за неуведомяването й за извършената теренна проверка, защото няма нормативно предвидено задължение за предварително уведомяване на земеделските производители за осъществяването на теренните проверки, както и липсва регламентирано изискване за съобщаване на резултатите от осъществените теренни проверки. Тезата на процесуалния представител на жалбоподателката, развита в хода на процеса е, че спорният имот през стопанската 2014г. е бил засаден с трайни насаждения - череши, като се позовава на приложени към преписката документи: протокол № 54/06.02.2015г. за промяна начина на трайно ползване на имота от "изоставена нива" в "трайни насаждения", анкетна карта от 03.12.2014г., справка за дейността на М.М от 11.02.2015г. и анкетна карта от 11.02.2015г. Оспорващата изразява становище, че посочените документи са издадени преди датата на постановяване на обжалваната заповед - 06.03.2015г. и ответникът е следвало да се съобрази с тях при определяне обхвата на специализирания слой "ПЗП". Съдът не споделя тази теза, защото всички гореописани писмени доказателства са издадени след приключване на процесната кампания 2014г., тъй като стопанската 2014г. започва на от м. октомври 2013г. и завършва в края на месец септември 2014г., поради което съставените документи след този период касаят следващата кампания 2015г. От съществено значение е обстоятелството, че земеделската производителка е заявила процесния имот за стопанската 2014г. като угар, а не като трайни насаждения, както и самата жалбоподателка в попълнения от нея анкетен формуляр към анкетната карта от 03.12.2014г. /на л. 8 от делото/ е вписала имота от 8.9994 ха като "нива". Относно твърдението на оспорващата, че протокол № 54/06.02.2015г. за промяна начина на трайно ползване на имота бил съставен след извършване на проверка на място от експерти от МЗХ, съдът счита, че не обосновава включване на спорния имот в специализирания слой "ПДП" за кампания 2014г. и не опровергава констатациите, отразени в протокол №PDV-6-CC-10732/15.09.2014г. за извършената специализирана теренна проверка на място на физически блок /ФБ/ № 40155-574, в който е включен процесния БЗС. Това е така, защото посочената от жалбоподателката проверка от 06.02.2015г. няма характер на теренна проверка за установяване на допустимост на конкретния проверяван имот и начинът на трайно ползване на даден имот не е критерий за неговата допустимост, като от резултатите й може да се промени само начинът на трайно ползване на имота и то за последващ период след процесната кампания 2014 г. Във връзка с възражението на оспорващата, че декларираната от нея площ от 8.91 ха са постоянно обработвани земеделски площи, които са в добро земеделско състояние, е изслушан един свидетел и по искане на жалбоподателката са допуснати съдебно - техническа експертиза и допълнителна съдебно - техническа експертиза. От горепосечните експертизи, представени от вещо лице Д.А със специалност: геодезия и картография е видно, че експертът е потвърдил, че данните от специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние за 2014 г. са актуализирани чрез дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на снециализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”. Според вещото лице заявеният от жалбоподателката спорен парцел с номер от ИСАК БЗС 40155-574-7-1 е общинска земеделска земя с площ от 8.9994 ха, относно който М.М е сключила на 28.05.2014г. Договор за аренда за общинска земя. От представената по делото допълнителна съдебно - техническа експертиза е видно, че на 04.06.2014г. жалбоподателката е подала Заявление за подпомагане УИН 16/040614/45607 за процесния имот, който към този момент е бил заявен като угар. Изслушаният експерт е пояснил, че стопанската година започва през месец октомври предходната година и завършва през месец септември на текущата календарна година, когато се прибира земеделската продукция, тоест в случая стопанската година за кампания 2014 г. започва през месец октомври 2013 г. и завършва през месец септември 2014 г. В допълнителната съдебно - техническа експертиза е отразено, че съгласно Регламент 1122 на ЕС за да получат подпомагане земеделските производители са длъжни да поддържат заявените от тях площи в добро земеделско състояние през цялата стопанска година. След извършване на справки в МЗХ и ДФ"Земеделие" вещото лице е установило, че при подаване на заявлението за подпомагане за 2014 г. процесният парцел е бил определен като недопустима за подпомагане площ, което е потвърдено от автоматизирана проверка, която е част от заявлението за подпомагане и под която жалбоподателката се е разписала, че е била уведомена. Според изслушания експерт копие от тази проверка се съхранява в ДФЗ в сканиран вид в системата ИСАК и следва да е налично и при жалбоподателката. Относно приетия като доказателство протокол за специализирана теренна проверка №PDV-6-CC-10732/15.09.2014г. е дадено заключение, че при проведената теренна проверка границите на физическия блок са определени по визуален метод, а границата на допустимия слой е коригирана чрез измерване на място. Въз основа на направеното измерване западно от измерената с GPS линия е определена допустима площ, намираща се в югозападния край на заявения парцел, показана в син цвят на Приложение № 2 към основната експертиза /на л. 68/. Според приетата основна СТЕ, върху специализирания слой с червена линия е копирана границата на спорния БЗС 40155-574-7-1, с площ 8.9994 ха и в югозападната част със син цвят е повдигната само допустимата за подпомагане площ от 0.3861 ха. Иманно тази площ от 0.38 ха е определена като "допустима площ" в писмо изх. № 94-2932/29.05.2015г., с което е съобщена на жалбоподателката процесната заповед, а останалата част от 8.53 ха е останала извън специализирания слой "ПДП". В допълнителната СТЕ е дадено категорично заключение, че както е записано в протокола от 15.09.2014г., останалата част от ФБ, включително и останалата част от заявения парцел са останали без промяна на допустимостта им за подпомагане - извън границата на допустимия слой, както е бил парцела и към момента на заявяване за стопанската 2014г. Съдът има предвид, че спорният парцел е очертан с жълт контур от изслушания експерт на изготвената от него скица - Приложение № 2 от основната експертиза, като посочената от вещото лице допустима площ от 0, 38 ха е отразена в последната графа на т. 7 от визирания протокол, относно която е вписано следното: "Да се създаде нова ДПП на запад от направеното измерване 40155_574_ POLYLINES.shp. Останалата част е без промяна"

. Вещото лице е потвърдило, че останалата част от ФБ, включително останалата част от заявения парцел са останали без промяна на допустимостта им за подпомагане, тоест извън границата на допустимия слой, както е бил парцела и към момента на заявяването му. От приложените към протокола на извършената специализирана теренна проверка пет снимки, само една от тях /на л. 49 по делото) попада в заявения от жалбоподателката имот и от нея е видно, че същият не е обработен и е зает с бурени, а в далечината се вижда терасиране, което е относимо към приетата от ответника като допустима за подпомагане площ от 0, 38 ха. Съдът кредитира приетите по делото основна СТЕ и допълнителна СТЕ и съобразява обстоятелството, че с втората СТЕ назначеният експерт частично е коригирал основната експертиза. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че с двете експертизи изцяло се потвърждава коректността на данните, отразени в СИЗП, включително и обхвата на окончателния слой "ПДП" за кампания 2014г. относно спорния парцел, заявен за подпомагане от жалбоподателката като угар. Решаващият съдебен състав констатира, че с представената по делото на 09.04.2019г. молба - становище от процесуалния представител на М.М е заявено, че оспорва допълнителната експертиза, но нито в посочената молба, нито в съдебно заседание при приемане на допълнителната СТЕ е поискано назначаване на повторна или тройна съдебно - техническа експертиза. В т. ІV от цитираната молба - становище изрично е вписано: "Нямам други доказателствени искания и няма да соча други доказателства". С оглед на това, съдът счита, че заключенията на вещото лице не са оборени от страна на жалбоподателката, поради което съдът ги възприема изцяло, като компетентно и добросъвестно дадени.

Във връзка с показанията на изслушания свидетел А.З в съдебно заседание, проведено на 16.11.2016 г. настоящият съдебен състав съобразява наличието на заинтересованост на това лице от изхода на спора, доколкото същият срещу заплащане е следвало да извърши обработка на имота, тоест това лице има интерес да се докаже, че заявеният от М.М парцел е бил обработен. Следва да се има предвид и факта, че разпитаният свидетел не е потвърдил да е терасирал имота и не твърди, че в имота е имало засадени череши през стопанската 2014г. Нормативните изисквания са за поддържане на заявения парцел в добро земеделско състояние през цялата година, а гласните доказателства са само за края на м. май 2014г., поради което съдът намира, че разпитаният свидетел не е опровергал констатациите, съдържащи се в т. 7 от приетия като доказателство протокол за специализирана теренна проверка №PDV-6-CC-10732/15.09.2014г., тъй като свидетелят не е дал никаква информация относно състоянието на имота през м. август, когато е извършена теренната проверка. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че както бе отразено по-горе, визираният протокол за специализирана теренна проверка има характер на официален документ и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК опровергаването му със свидетелски показания е недопустимо. С оглед на това съдът намира, че обжалваната от земеделския производител М.М част от процесната заповед е в съответствие с приложимия раздел V от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /сега отменена/. От тук настоящият съдебен състав формира правен извод, че законосъобразно спорната площ от 8.53 ха е останала извън допустимия слой с обжалваната заповед и ответният административен орган е създал в СИЗП специализиран слой "ПДП", който включва само допустимите площи, при спазване на законовите изисквания, регламентирани в чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП.

Решаващият съдебен състав счита, че в случая обжалваният акт не противоречи на целите на ЗПЗП, формулирани в чл. 2, т. 1 - т. 11 ЗПЗП.

По изложените съображения съдът приема, че при постановаване на процесната заповед в оспорената й част не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, което обстоятелство налага отхвърляне жалбата на М.М като неоснователна.

По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода от спора претенцията на оспорващата за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М от [населено място], [община], против заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е останал деклариран парцел с идентификатор № 40155-574-7-1 с определена недопустима площ 8.53 ха в землището на с. К., община П..

ОСЪЖДА М.М от [населено място], [община], да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.