Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на А.И срещу Заповед № 8121К-7214/25.06.2018г. издадена от министъра на вътрешните работи.
В жалбата се посочва, че оспорваната заповед е постановена при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, както и целта на закона. Жалбоподателят сочи, че вменените му нарушения на служебната дисциплина са несъставомерни. Мотивите, с които е определено наказанието не съответстват и противоречат със събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства. Счита, че наказанието е наложено извън срока по чл. 195, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Иска заповедта да се отмени и по съображения изложени в писмено становище. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Твърди, че никъде в материалите по дисциплинарната преписка не се съдържат доказателства за причинно – следствена връзка между неговите действия като ръководител и установения негативен резултат от тях. Няма и информация и данни дали е извършена проверка на сочените от него доказателства в обясненията рег. № 3282р-8096/29.03.2018г. Претендира разноски.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Излага съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването й, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, след съвещание, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 05.07.2018г. в законоустановения срок - заповедта е връчена на 26.06.2018г., от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
От Кадрова справка рег. № 4064р-3468/2018г. се установява, че старши инспектор А.И към момента на издаване на процесната заповед заема длъжността заместник – началник I степен на ГКПП – А. С от ГПУ – София към РДГП-Аерогари при ГДГП-МВР, на която длъжност е назначен със Заповед № 8121К-5808/04.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. По време на службата е награждаван веднъж и е наказван два пъти.
Във връзка с Докладна записка рег. № 3282р-7600/24.03.2018г. на директора на ГДГП, в която се съдържат данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на Граничен контролно – пропускателен пункт /ГКПП/ – А. С, със Заповед № 8121К-5322/24.03.2018г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу старши инспектор А.И.С изложеното в докладната в резултат на неправомерно поведение на старши инспектор А.И не е извършена гранична проверка на пристигащите пътници от полет № FB – 432 от Париж, при преминаването им на границата на Р. Б и влизането им в страната. В Докладната е описана подробно установената към този момент фактическа обстановка. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство е определен съставът на дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР старши инспектор А.И временно е отстранен от длъжност. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 24.03.2018г., като същият е уведомен за правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР.
С покана рег. № 3282р-7895/27.03.2018г., връчена на Иванелов на 28.03.2018г., служителят е поканен да даде писмени обяснения по случая. Такива са депозирани – рег. № 3282р-8096/29.03.2018г., с които министърът на вътрешните работи се е запознал на 22.06.2018г.
С. З № 8121К-5580/10.04.2018г., връчена на Иванелов на 11.04.2018г. е изменена и допълнена заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като е удължен срокът за разследване. Посочено е, че заповедта за образуване на дисциплинарно производство е издадена при непълни данни за служителите от смяната и за допуснатите от тях нарушения, като от ГДГП е предоставена допълнителна информация. С оглед на това е допълнена фактическата обстановка, вменените нарушения и тяхната квалификация. Извършените нарушения са квалифицирани като такива, за които се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“.
В хода на дисциплинарното производство, с оглед изясняване на фактическата обстановка, ДРО е събрал писмени доказателства – графици за осъществяване на контрол на служителите от ГКПП А. С при ГПУ – София за месеците, януари, февруари, март 2018г., Дневник за извършени проверки, писмо рег. № 4064р-11386/21.11.2016г. на директора на РДГП – Аерогари, Заповед № 4064з-828/08.08.2015г. на директора на РДГП – Аерогари, контролни листове за запознаване със заповеди и писма, прегледани са записите от камерите за наблюдение, за което е оформен протокол (рег. № 3282р-9776/18.04.2018г.), приети са устни и писмени сведения от служители – на ГКПП А. С и на командировани от ГКПП - Бургас, които имат отношение към пропуснатата гранична проверка на пристигащи пътници от полет № FB – 432 от Париж, на 20.03.2018г. Събрани са доказателства за негативното медийното отразяване на допуснатия пропуск.
От ДРО е изготвена Обобщена справка рег. № 3282р-9919/19.04.2018г. с която се предлага на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР на жалбоподателя да се наложи дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. В справката подробно са отразени фактическите и правни обстоятелства, възприети от ДРО. Прието е, че старши инспектор Иванелов не е извършил нарушения, за които се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Изготвено е Становище рег. № 3282р-10623/26.04.2018г. със същото предложение. Не се спори между страните, че с Обобщената справка и със Становището министърът се е запознал на 13.06.2018г.
С покана рег. № 3282р-9934/19.04.2018г., връчена на 19.04.2018г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения. Видно от Протокол рег. № 3282р-10178/23.04.2018г. същият не е депозирал обяснения и възражения.
Със писмо рег. № 3282р-10699/26.04.2018г. чрез директора на Дирекция „Човешки ресурси“ материалите от проведеното дисциплинарно производство са изпратени на министъра на вътрешните работи.
С. З № 8121К-6438/21.05.2018г. министърът на вътрешните работи, е върнал дисциплинарното производство за събиране на нови доказателства, конкретно посочени в заповедта. В изпълнение на министерската заповед са събрани писмени доказателства. От ДРО са изготвени Обобщена справка рег. № 3282р-13314/28.05.2018г., с която Иванелов е запознат на 28.05.2018г. и Становище рег. № 3282р-13581/30.05.2018г. Предложено е да не се изменя вида и правното основание на направените от ДРО предложения със становището от 26.04.2018г. Със становището и обобщената справка министърът се е запознал на 13.06.2018г.
С покана рег. № 3282р-13317/28.05.2018г., връчена на 28.05.2018г., жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения.
С писмо рег. № 3282р-135868/30.05.2018г., чрез директора на Дирекция „Човешки ресурси“ материалите от дисциплинарното производство са изпратени на министъра на вътрешните работи.
Директора на Дирекция „Човешки ресурси“ е изготвила Докладна записка рег. № 8121р-11552/14.06.2018г., с която е предложила министърът да приеме за неоснователни и незаконосъобразни изводите и предложението на ДРО изразени в двете становища и обобщени справки и да приеме за установено извършено от старши инспектор Иванелов дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 ЗМВР, съставомерно по чл. 101, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. На 15.06.2018г. с тази докладна записка е запознат жалбоподателят.
С Покана рег. № 8121р-12554/14.06.2018г., връчена на 15.06.2018г. жалбоподателят е поканен да даде писмено обяснение. Видно от доказателствата – докладна записка рег. № 4064р-7324/18.06.2018г., Докладна записка рег. № 3282р-15479/18.06.2018г., докладна записка рег. № 4064р-7324/18.06.2018г. Иванелов не е депозирал такива. Изготвена е Докладна записка рег. № 8121р-13250/25.06.2018г. от директора на Дирекция „Човешки ресурси“.
На 25.06.2018г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 ЗМВР, чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с §1, т. 22 ДР на ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР на старши инспектор А.И е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от три години“.
В мотивите на заповедта са описани три дисциплинарни нарушения:
1. В периода от 01.03.2018г. до 20.03.2018г. е проявил небрежност и не е осъществил ефективен контрол за това как подчинената му служителка А.Х, началник на 04 група, е изпълнявала задълженията си по чл. 17, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015г. за провеждане на инструктаж преди началото на дежурството и за първоначално разпределение на състава по работните места. Вследствие на това не е установил, че тези инструктажи са били напълно формални, извършвано е задължително разпределение по АРМ само на служителите от София, а на служителите от Бургас не са били определяни конкретни АРМ, а са били разпределяни само по направления вход и изход. Включително и на 20.03.2018г. не е посочено от инструктиращия кой е отговорник за проверките на Втора линия, не е обявен старшият на трасето „Пристигащи“, не е съобщен графикът за полетите, които предстоят. Посочено е, че безспорно е установено, че Христова и подчинените й служители драстично са нарушавали задълженията си при работата си в ГКПП – А. С и това поведение не е било прекратено именно поради неизпълнение на посоченото задължение от Иванелов като ръководител. За установяване на това нарушение дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ се е позовал на сведения и обяснения от служители на КГПП Аерогара – София, вкл. командированите такива. Обсъдил е и съображенията на ДРО, които не е възприел. Посочил е, че старши инспектор Иванелов е проявил небрежност при изпълнение на вменените му служебни задължения в чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 г., както и тези в Раздел II от длъжностна характеристика № 3282р-15411/23.07.2015г. за длъжността заместник – началник I степен ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП.Дието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
2. В периода от 01.03.2018г. до 20.03.2018г. старши инспектор Иванелов не е предприел ефективни действия по организацията и не е осъществил постоянен и ефективен контрол по изпълнение на указание № 8177р-29765 на началника на ГПУ – София да се заключват вратите между АРМ. Вследствие на това не е установил, че те не са заключвани и дори често не са затваряни, когато служителите не се намират на работното си място. Не всички служители, изпълняващи задълженията си на съответното АРМ са разполагали с ключ за тези врати (от командированите служители никой не е разполагал с такъв ключ) и на практика не са могли да ги заключат, когато ползват полагаемата им се физиологична почивка. Посочил е, че старши инспектор Иванелов, като заместник – началник на ГКПП – А. С е проявил небрежност при изпълнение на вменените му задължения в чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 г., както и Раздел II от длъжностна характеристика № 3282р-15411/23.07.2015г. за длъжността заместник – началник I степен ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП. Посочил е, че Иванелов не е предприел ефективни действия за правилна и ефективна организация в ГКПП – А. С за изпълнение на разпореждането на началника на ГПУ – София, при която да се осигурят ключове за проходите за всички служители работещи на АРМ. Небрежното и повърхностно осъществяване на контрол върху действията на служителите по изпълнение на указанието е довело до неговата неефективност. В резултат не само, че не са били заключвани вратите, но и някой от тях не са били затваряни. Посочено е, че в случай, че старши инспектор Иванелов беше изпълнил задълженията си по чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 г. и от длъжностната си характеристика, полагайки необходимите усилия, при констатиране и отстраняване на порочната практика да не се заключват вратите, щяха да се осигурят на 20.03.2018г. условия, възпрепятстващи преминаването на пътници през границата без граничен контрол, дори и при напускането на служителите от всички АРМ. За установяване на това нарушение ДНО е посочил, че се е позовал на сведения и обяснения на служители на ГКПП – А. С, вкл. командировани. Обсъдил е и съображенията на ДРО, които не е възприел. Приел е, че старши инспектор Иванелов е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
3. В периода от 01.03.2018г. до 20.03.2018г. старши инспектор Иванелов е проявил небрежност при осъществяване на контрол върху организацията по изпълнението на т. 11 от раздел VIII от Заповед № 4064з-828/08.08.2016г. на директора на РДГП – Аерогари относно организация и разпределение на работното време. Вследствие на това не е установил, че служители работещи по АРМ излизат за физиологични почивки безразборно (многократно и ежедневно), без да уведомят някого или да искат разрешение за това, липсва създаден ред за полагане на почивките. Всеки може да напусне работното място, тъй като няма разписана забрана за това. Полагащите се почивки могат да бъдат ползвани само при липсата на пристигащ полет, но служителите работещи на АТМ не са уведомявани за разписанието, въпреки че нямат пряка видимост към информационното табло и пистата. Посочено е, че с проявената небрежност старши инспектор Иванелов е нарушил чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 г. Не е изпълнил Раздел II от длъжностна характеристика № 3282р-15411/23.07.2015г. за длъжността заместник – началник I степен ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП. Служителят е приел за достатъчно само да обръща внимание и да напомня на работещите на АРМ да казват на началниците на смени къде ще се намират и за колко време ще отсъстват при ползване на почивката. Не е извършил задълбочена проверка за това как в пункта се прилага заповедта в частта и за ползване от служителите на предоставените физиологични почивки и дали действително изпълняват неговите устни указания. Посочил е, че повърхностния и некачествен контрол върху напускането на АРМ от служителите е довел до липса на яснота в тях, кого следва да уведомят, от кого да искат разрешение, къде да се отрази напускането на АРМ. Поради проявена небрежност при контролирането от ст. инспектор Иванелов на работата на служителите, те са напускали своеволно АРМ, без да уведомят никого, когато те преценят. Това тяхно поведение не е могло да бъде преодоляно само с даваните от служителя устни напътствия и напомняния. Обсъдените са доводите на ДРО, които не са възприети от ДНО. Прието е, че служителят е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
ДРО е изложил съображения, че дисциплинарните нарушения по т. 1 – 3, старши инспектор Иванелов е извършил при условията на системност, по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Това ги определя като дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР и за него е предвидено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
Видно от мотивите на оспорваната заповед ДНО е разгледал и обсъдил писмено обяснение № 3282р-8096/29.03.2018г. на старши инспектор Иванелов, като е приел, че той не сочи данни и доказателства водещи до изменение на установената фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. Посочил е, че приема твърдението на служителя за присъствие на ежедневните инструктажи на смените, за проверки на дежурните групи, за мониторна дейност само като потвърждение на установения факт, че е разполагал с възможност лично да констатира формалността на инструктажите и останалите нередности.
ДНО е мотивирал наказанието и неговия размер, като е изложил мотиви, че е съобразил установените фактически и правни обстоятелства и се е позовал на критериите посочени в чл. 206, ал. 2 ЗМВР, обсъдил е цялостното професионално поведение на служителя при спазване на принципа на съразмерност е посочил, че срокът на наказанието следва да е три години.
Въз основа на така установените факти съдът от правна страна намира следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема жалбоподателят. В съдебно заседание на 10.06.2019г., в изпълнение указанията на съда е представено заверено копие на оспорваната заповед, на което ясно личи, че заповедта е подписана от издателя й, поради което доводите, че административният акт е неподписан са неоснователни.
Заповедта е издадена в предвидената от чл. 159 АПК и чл. 210 ЗМВР писмена форма. Чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед и посочва реквизитите на тази заповед. В случая оспореният административен акт съдържа всички реквизити предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Същият е подробно мотивиран, като от изложените мотиви ясно се разбира осъществилата се фактическа обстановка, т. е. фактическите установявания на дисциплинарно наказващият орган са ясни и разбираеми и същите се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Тези фактически установявания са подведени по съответстващата им правна норма, т. е. заповедта съдържа и правното основание за издаването си, като фактическото основание за издаване на заповедта съответства на правното основание.
При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна, противно на становището на жалбоподателя. Спазена е предвидената в ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121з-470/2015г./ процедура. Жалбоподателят е запознаван с издадените заповеди, със становищата и обобщените справки, с докладните записки. Няколкократно е поканен да даде писмени обяснения, от която възможност се е възползвал еднократно – в началото на дисциплинарното производство. Събрани са достатъчно доказателства, вкл. дисциплинарното производство е връщано за събирането на допълнителни такива, именно за да се изясни фактическата обстановка. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че доказателствата са тенденциозно и едностранно оценени и че са игнорирани дадените от него сведения. Напротив ДНО е преценил всички събрани доказателства, като е мотивирал защо е възприел основно показанията на командированите на ГКПП – А. С служители на ГКПП Бургас. С. не се намират в йерархична подчиненост с жалбоподателя. Изложени са и мотиви относно избрания период - от 01.03.2018г. до 20.03.2018г., в който е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение, които са логични и намират опора в събраните доказателства. ДНО е мотивирал защо не е възприел предложението на ДРО относно дисциплинарното наказание, което следва да се наложи, като това е в неговите правомощия, доколкото той е компетентния орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР.Стелно не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 3 ЗВМР. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена осъществилата се фактическа обстановка и съответно въз основа на тях е установена обективната истина.
Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени на министъра на вътрешните работи, в съответствие с предвиденото в чл. 55 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. чрез директора на Дирекция „Човешки ресурси“ на 26.04.2018г. - писмо рег. № 3282р-10699/26.04.2018г. Съгласно чл. 58 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. ако органът по чл. 207, ал. 1 ЗМВР е разпоредил събиране на допълнителни доказателства, решението за реализиране на дисциплинарна отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него. Следователно независимо, че ДНО в конкретния случай е издал заповед, с която е върнал дисциплинарното производство за събиране на доказателства, то двумесечният срок за издаване на заповедта изтича на 26.06.2018г. Административният акт е издаден на 25.06.2018г. в срока по чл. 195, ал. 1 АПК.
При издаване на заповедта съдът намира, че не е нарушен материалния закон. Налице са били всички материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е наказан за извършването на три нарушения подробно описани в процесната заповед. Всички те са подробно описани в оспорваната заповед и се изразяват в допусната небрежност от страна на старши инспектор Иванелов при изпълнение на служебните му задължения. Събраните по делото доказателства потвърждават констатациите на ДНО. В резултат на именно на небрежното изпълнение на служебните задължения се е стигнало до инцидента на 20.03.2018г., когато всички служители осъществяващи граничния контрол на ГКПП – Аерогара са напуснали работните си места. Поради тази причина не е извършена гранична проверка на пристигащите пътници от полет № FB – 432 от Париж, при преминаването им на границата на Р. Б и влизането им в страната. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 г., която разпоредба е посочена като нарушена в описанието и на трите дисциплинарни нарушения, началниците на ГКПП и техните заместници: т. 1. отговарят за прилагането на законовите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове, както и на актовете от европейското законодателство, регламентиращи граничните проверки, и в съответствие с тях организират комплексното използване на силите и средствата; 5. участват лично в организирането и изпълнението на задачите и осъществяват постоянен контрол върху дейността на ГКПП. В раздел II от длъжностна характеристика № 3282р-15411/23.07.2015г. за длъжността заместник – началник I степен ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП като основни длъжностни задължения е предвидено, че заместник – началник организира, ръководи и контролира граничните проверки на ГКПП в отсъствието на началника, организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР и ГДГП; изисква от началниците на смени /командирите на отделение/ и ръководените от тях служители стриктно да изпълняват служебните си задължения съгласно нормативните документи, отговаря за спазването на дисциплината от служителите на ГКПП и при констатирани нарушения, взема необходимите мерки. Независимо, че жалбоподателят твърди, че е осъществявал постоянен контрол върху подчинените му служители, като е присъствал на провеждането на инструктажите, извършвал е проверки на работните места, очевидно този контрол не е бил в достатъчна степен ефективен, за да се стигне до преминаването на пътници през границата на Р. Б, без осъществяване на гранична проверка. В качеството си на заместник - началник на ГКПП – Аерогара жалбоподателят не е предприел нужното, за да установи, че има пропуски в дейността на служителите, част от които се дължат на неизпълнение на служебните задължения на ръководителите на смяна и да предприеме съответните действия, това са бъде коригирано. Правилно всяко от извършените нарушения е преценено като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР. Спазено е изискването на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като за всяко от установените нарушения, е определено отделно наказание. Правилни са изводите на ДНО, че нарушенията са извършени при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Съгласно тази разпоредба „Системни нарушения“ са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Константна е практиката на съдилищата, че когато при една и съща проверка се установи наличие на три или повече нарушения на служебната дисциплина се касае за „системни нарушения“ - виж Решение № 2023 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2015 г. Правилно при констатираната системност, с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 е наложено наказанието „Забрана за повишаване в длъжност за срок от три години“. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР изискващ да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тук следва да се отбележи, че при образуване на дисциплинарното производство е отбелязано, че са може да са налице основания за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“. Именно поради преценка на всички обстоятелства по чл. 206, ал. 2 е наложено друго наказание, което отговаря на тежестта на нарушението, формата на вината, цялостното поведение на служителя и посочените в заповедта настъпили последици от него. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно.
Неоснователен е доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В случая са събрани всички относими доказателства, вкл. записи от видеонаблюдението на Л. С, в каквато връзка е направено искане от жалбоподателя в писменото си обяснение рег. № 3282р-8096/29.03.2019г. Като доказателства са събрани графици за осъществяване на контрол на служителите от ГКПП А. С при ГПУ – София за месеците, януари, февруари, март 2018г., Дневник за извършени проверки. Неоснователно касаторът поддържа, че не са събрани доказателства изискани от него. Други доказателствени искания в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят не е правил, въпреки че му е давана възможност да представи обяснения и възражения, от която възможност той не се е възползвал.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - а именно държавните служители в МВР, осъществили състав на дисциплинарно нарушение, да бъдат санкционирани за това, с оглед личната и генералната превенция, която се цели с налагането на всяко наказание.
Предвид изложеното заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли. Липсват отменителни основания по чл. 146 АПК.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
С § 102 от ПЗР на ЗИДАПК (Обн. ДВ бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) чл. 211 ЗМВР е изменен. С изменението законодателят е регламентирал, че заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. О.о не спира изпълнението. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване. Нормата е процесуална и е предвидено, че влиза в сила от 01.01.2019г. Поради тази причина решението не следва да подлежи на обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И срещу Заповед № 8121К-7214/25.06.2018г. издадена от министъра на вътрешните работи.
Решението не подлежи на обжалване.