Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. С. З, подадена чрез юриск. Д.В, срещу решение № 372/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 407 по описа за 2018 г. на Административен съд отм. а Загора, с което са отменени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ в частта „…..от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 40 лв. диференцирана част“, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „б“ в частта „……от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част“ и чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ в частта „…..от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З, приета с решение № 107 от 29.03.2012 г. по протокол № 7 от заседанието на Общински съвет отм. а Загора, последно изменена и допълнена с решение № 1638 от 31.05.2018 г. на ОбС С. З.

Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че таксата се дължи само при реално предоставяне на услугите и постоянната такса, определена с наредбата противоречи на чл. 81 и 86 ЗМДТ. Аргументира се, че съдът не е съобразил характера на посочените в нормата на чл. 86 ЗМДТ разходи, които са постоянни и променливи и твърди, че постоянните не могат да се разделят на дневни, от които да се формира таксата. Допълва, че законът не предвижда изчисляване на таксите на ден. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на протеста на Окръжна прокуратура. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – прокурор при Окръжна прокуратура гр. С. З не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение относно неоснователността на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – С. З е отменил по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. С. З разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ в частта „…..от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 40 лв. диференцирана част“, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „б“ в частта „……от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част“ и чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ в частта „…..от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З, приета с решение № 107 от 29.03.2012 г. по протокол № 7 от заседанието на Общински съвет отм. а Загора, последно изменена и допълнена с решение № 1638 от 31.05.2018 г. на ОбС С. З. /Наредбата/. Съгласно отменените от съда разпоредби за ползване на детски ясли и детски градини се определят месечни такси, както следва:

По чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ – седмични за детски ясли – 55 лв., от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 40 лв. диференцирана част

По чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „б“ – целодневни за детски ясли– 50 лв. от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част

По чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ – за детски градини – 50 лв., от които 15 лв. постоянна част, която не се влияе от посещаемостта и 35 лв. диференцирана част.

За да постанови процесното решение Административен съд С. З е приел, че спрямо разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредбата, са нарушени правилата за изработване на проекти на нормативни актове, описани в чл. 26 и чл. 28 ЗНА, приложими на основание чл. 80 АПК, а така също че посочената разпоредба, както и тези на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наредбата са приети и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗМДТ. Мотивирал се относно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“, че при приемането на изменението на Наредбата от 30.11.2017 г., е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на доказателства за проведена обществена консултация, на публикуване и изобщо на справка за постъпилите предложения и обосновка на неприетите възражения, съгласно изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА – достатъчно основание за отмяна на посочената разпоредба. Проверявайки съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът е установил противоречие между начина, по който е формирана месечната такса в Наредбата и нормите на чл. 81 и чл. 86 ЗМДТ. Конкретно е посочил в решението си, че незаконосъобразно част от месечната такса е постоянна и независеща от посещаемостта на децата, тъй като законът предвижда заплащане на такси, но за ползване на услуги и получаване на насрещна съответстваща престация. Мотивирал се е, че заплащането на постоянна такса без ползването на съответна услуга противоречи на целта на закона и преурежда обществени отношения, вече регламентирани от закона. Съдът е отменил протестираните разпоредби.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно текста на чл. 26, ал. 3 ЗНА, (в приложимата редакция), преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, ал. 5 на чл. 26 ЗНА задължава съставителят на проекта да публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Анализът на цитираните правни норми сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В случаят, при приемане изменението на Наредбата в чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“, от доказателствата по делото се установява единствено, че проектът е обявен на интернет страницата на общината и е спазен срокът за представяне на предложения и становища. Правилен е изводът на съда за нарушение на останалите процесуални изисквания вв връзка с приемането на посочената разпоредба. От доказателствата по делото не може да се установи дали изобщо е проведена обществена консултация, при положение, че не е представена справка за постъпили предложения и възражения, съответно не е изяснено имало ли е такива. Не се установява да е спазено изискването и на чл. 26, ал. 5 ЗНА и такава справка да е публикувана на интернет страницата на общината, заедно с обосноваване на неприетите предложения. Разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 ЗНА са императивни и са приложими, както при приемане на нормативните актове, така също при тяхното изменение, съответно спазването на предвидения в тях процесуален ред е абсолютна предпоставка за законосъобразността на приетите нормативни актове. Изложените по-горе факти водят до извод за допуснати нарушения на чл. 26, ал. 3 и 5 ЗНА, а опорочаването на процедурата по приемането на разпоредбата е достатъчно основание за нейната отмяна, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Правилни и обосновани са изводите на съда и относно несъответствието на протестираните разпоредби с материалния закон. Изводите на съда за незаконосъобразност на протестираните норми обосновано са изведени въз основа на точно установена фактическа обстановка, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в са съответствие с приложимия материален закон. В чл. 81, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ е предвидено, че за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Разпоредбата на чл. 86 ЗМДТ определя компонентите, които тя включва. По силата на предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "в" от ЗМДТ, достъпът до местна услуга за ползване на детска градина и ясла е безусловно свързано със заплащането на местна такса, поради което заплащането й се явява условие за ползване на услугата. Анализът на посочените разпоредби сочи на това, че таксата е месечна и се дължи от родителите и настойниците за услугата „ползване на детска градина и ясли“. Както правилно излага съображения съдът, заплащането на постоянна такса без да се позлва съответната услуга противоречи на целта на закона.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията, данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят регламентира правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Конституционният съд провежда разлика между понятията „установява“ и „определя“, приемайки, че „установяване“ означава въвеждане, посочване на нещо, докато „определяне“ е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези (Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по конст. д. № 12/2003 г.). Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни и/или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на лицето, което желае да се ползва от дадена услуга. В текста на чл. 6, ал. 1, б. „а“ - б. „к“ от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира, сред тях и за ползване на детски ясли и детски градини. Не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, каквато е посочената от административният съд „абонаментна такса“ или услуга за „готовност от страна на общината да се предостави ползването на детска градина или ясла“. В правомощието на общинския съвет е само да определя конкретния размер на таксата, дължима за реалното ползване на услугата. Посочените съображения обуславят извод, че установяване на постоянна част като компонент на таксата за ползване на детска ясла и детска градина с протестираните разпоредби на Наредбата води до формиране на задължение, което не е законово регламентирано и като такова е незаконосъобразно.

Неоснователно е твърдението на касатора за липса на съдебни мотиви касателно отменените разпоредби в диференцираната част. Съдът е преценил за неправилен като цяло методът, по който се формира таксата. Мотивите му за незаконосъобразност се отнасят и до двата елемента. Съдът е изложил аргументи, че формулираното в Наредбата правило противоречи на разпоредби от по-висок ранг, доколкото преурежда по различен начин отношения, които вече законово са уредени. Ето защо обосновано и в съответствие с доказателствата, съдът е счел, че при приемане на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредбата, е допуснато нарушение на чл. 26 ЗНА, което е съществено процесуално нарушение. Трите протестирани наредби са приети в противоречие с материалноправни норми от по-висок ранг, съдържащи се в ЗМДТ, поради което следва да бъдат отменени.

С оглед гореизложеното постановеното от първоинстационния съд решение е валидно, допустимо и правилно - не е засегнато от съдържащите се в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 407 по описа за 2018 г. на Административен съд отм. а Загора. Решението е окончателно.