Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЧУДО-1“ ЕООД, ЕИК 200211540, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Прилеп“ № 2, вх. 13, ап. 84, представлявано от управителя И.Д, чрез адв. М.П, против Решение № 1959 от 19.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1784/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) №Р-03000316004263-091-001/31.01.2017 г. на органите по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) гр. В., потвърден с решение № 135/12.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП”) – Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП.

В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че не са изследвани всички относими писмени доказателства, за да се установи наличието на реално извършена услуга. Счита за неоснователни констатациите, че не са представени доказателства за реалното осъществяване на доставките, като се позовава на приетото по делото експертно заключение, приложената търговска документация за възникнали търговски правоотношения между ревизираното лице и неговите доставчици, от една страна, и между него и получателя на услугата – от друга, редовно воденото счетоводство, установеното разплащане по фактурите и приложените приемо-предавателни протоколи. Излага доводи, че по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за данъка върху добавената стойност услугата се счита извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, за което има представени доказателства за отчетени разходи, които могат да бъдат съпоставени със стойността на фактурите. Твърди се, че за нито един от преките доставчици няма данни да е участвал в...