Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р.П, [населено място], [адрес], против решение №103 от 06.07.2018г., постановено по адм. дело № 41/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч/АС-Ловеч/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 295з-146/25.01.2018г. на директора на ОДМВР-Ловеч за преназначаване на инспектор Р.П, старши разследващ полицай в РУ в отдел „Разследване“ при ОДМВР-Ловеч, на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ/РУ Ловеч/ в сектор „Разследване-РУ-Ловеч и РУ-Угърчин“, към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Ловеч.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът - директора на ОДМВР-Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона.
С оспорената пред АС-Ловеч заповед, на основание чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавни служители в Министерство на вътрешните работи (изм. с Наредба №8121з-507/29.03.2017г.,Обн. ДВ бр. 29 от 07.04.2017г.), заповед на министъра на вътрешните работи рег. №8121К-8949/29.12.2017г., относно изменение на заповед рег. №8121К-539/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на ОДМВР Ловеч и протокол №295р-978/25.01.2018г. по описа на ОДМВР Ловеч, Р.П отм. ши разследващ полицай в РУ в отдел "Разследване" при ОДМВР – Ловеч, е преназначена на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ/РУ-Ловеч/ в сектор "Разследване - РУ – Ловеч и РУ-Угърчин" към отдел "Разследване" при ОДМВР - Ловеч.
Законосъобразни са изводите на АС-Ловеч, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 164, ал. 2 ЗМВР за преназначаване държавния служител в МВР с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност, а именно: предложение от ръководителя на структурата/ в която е длъжността на жалбоподателката/ за преназначаване и съгласие на служителя за преназначаването.
Неоснователни са доводите в касационната жалба. Както е посочил касатора, при съкращаване на щата, осъществено по ЗМВР, на осн. чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно дефинирания смисъл на понятието „съкращаване на щата“ спрямо държавните служители. Така съкращаване на длъжността ще е налице когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.
По делото е безспорно установено, че със заповед на министъра на вътрешните работи са извършени структурни/организационно – щатни/ промени в ОДМВР - гр. Л.. Съкратени са 32 щатни бройки за държавни служители: младши разследващ полицай отм. ши разследващ полицай в ОДМВР. Отдел „Разследване“ е преструктуриран и са създадени четири сектора, включващи районните управления към Областна дирекция и щатните бройки за „младши разследващ полицай отм. ши разследващ полицай"/ изисквана образователна степен Бакалавър/ са намалени от 31 на 28, от които 10 в РУ-Ловеч, 2 в РУ Угърчин, 5 в РУ Троян, 5 в РУ Луковит, 4 в РУ Тетевен и 2 в РУ Ябланица, като са създадени нови длъжности-началник на сектор и главен инспектор/изисквана образователна степен Магистър/. Видно е, че противно на тезата на касатора в настоящия случай е било налице реално съкращаване на щата - длъжността на оспорваща е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
При тази хипотеза в специалния закон-ЗМВР не е предвидена възможност за извършване на подбор, поради което в рамките на оперативната самостоятелност на директора на ОДМВР е да прецени кое лице заемащо съответната длъжност „старши разследващ полицай“ да бъде съкратено.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. дава право на ръководителя на структурата на МВР при съкращаване на длъжност да предложи на държавния служител друга длъжност. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба, директорът на ОДМВР - Ловеч е предложил на жалбоподателката да заеме длъжността старши разследващ полицай в РУ/РУ-Ловеч/ в сектор "Разследване - РУ – Ловеч и РУ-Угърчин" към отдел "Разследване" при ОДМВР – Ловеч. Оспорваща се е съгласила с предложението, изразявайки писмено волята си, обективирана протокол с рег. №295р-978/25.01.2018г.
Не са налице данни по дело за упражнена принуда спрямо касатора при упражняване на волята му да приеме предложената длъжност, а доводите за репресивно въздействие спрямо старши разследващ полицай Петрова във връзка с наложена „нова промяна на щата“ и откриване през м. май 2019г. на нова щатна бройка за разследващ полицай са извън предмета на настоящия казус, в който се изследват фактите и обстоятелствата спрямо оспорения акт към момента на издаването му.
Житейски разбираемо е, че вероятно мотивите за приемане на предложената длъжност от служителката са свързани и със семейното положение на касатора и възможността да загуби работата си, но тези обстоятелства не доказват упражнена принуда или злоупотреба с право. Както се отбеляза по-горе законодателната уредба /в частност спрямо процесната категория служители в МВР/ изключва като императив извършването на подбор, поради което въпросите относно критерия и процедурата, по която именно Р.П е преместена в конкретното населено място, както и дали като следствие от това преместване служителя търпи вреди, са извън предмета на настоящия казус. А. е налице преценка от касатора за извършен спрямо него тормоз, същия може да упражни правата си по ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), сезирайки компетентните по този закон органи. Неотносими в случая са фактическите и правни отношения на служителката след встъпването и в длъжност включително относно изразено съгласие или не да изпълнява тази длъжност.
На следващо място, невръчването на препис от заповедта за преназначаване на жалбоподателката не е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Налице е съгласие с преназначаването, видно от подписания протокол и служителя е встъпил в длъжност, видно от акта за встъпване в длъжност.
Не се кредитират доводите на касатора за необсъждане от първоинстанционния фактите във връзка с производството по искането на директора на ОДМВР за допускане предварителното изпълнение на оспорената заповед. Тези доводи касаят съответното производство във връзка с направеното искане и съдебното определение по този повод, и като неотносими към настоящия правен спор за законосъобразност на оспорената заповед, правилно не са обсъждани в съдебното решение.
Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане.
Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №103 от 06.07.2018г., постановено по адм. дело № 41/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч. Решението не подлежи на обжалване.