Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Командира на военно формирование 54960-Бургас срещу решение № 1968 от 22.11.2017 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1640/2017 година. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му.

Ответникът –М.В от [населено място], чрез пълномощник адв.. П, оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Вътев заповед №ЛС-01-4/30.05.2017 г., издадена от командира на военно формирование 54960 - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договора за кадрова военна служба, освободен от длъжност и от кадрова военна служба и зачислен в мобилизационния резерв на старши матрос М.В. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при издаването й са нарушени административнопроизводствените правила и не е спазен материалния закон. Решението е неправилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Посоченото в нея правно основание - чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и за нарушение на чл. 242, т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ за неизпълнение на задължения съгласно чл. 109, чл. 112, т. 1 и т. 3;чл. 114, т. т.1, 4 и 7 от УВС на ВС,чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ЗОВСРБ, както и т. 1,.4.3,...