Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по:
1.касационна жалба на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр. Б., против решение №551 от 21.03.2018г. по адм. дело № 3406/2017 г. на Административен съд Бургас/АС-Бургас/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение изх.№К-1092-105/09.11.2017г. на ИД на ВиК, по подадено заявление с вх.№К-1092-78 от 12.09.2017г. от К.Д, и преписката е върната на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД за произнасяне по заявлението в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение.
2.частна жалба на К.Д против определение №1166 от 25.05.2018г. по адм. дело № 3406/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е оставена без уважение молба на Димитрова за допълване постановеното решение по делото в частта за разноските.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. В качеството му на ответник по частната жалба оспорва същата по съображения изложени в писмено становище. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба чрез адвокат Д.Д в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В качеството му на частен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд Бургас е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби.
Съдът е приел, че ответникът в първоинстанционното производство е задължен субект по ЗДОИ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. пар. 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, а поисканата информация от заявлението на Димитрова: 1.незаверени преписи от всички договори, сключени от дружеството и попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП за периода от 15.06.2017г. до датата на получаване на заявлението; 2.незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП; 3. счетоводна справка, от която да е видно какъв е общия размер на платените суми по договорите в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор каква сума на кой доставчик и на коя дата е заплатена;, включително след направеното уточнение от 27.10.2017г. на заявителя, е обществена и е конкретна–относно сключените договори и счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП.
АС-Бургас е изложил мотиви, че исканата информация не е неясна или неточна, а в разглежданата хипотеза информацията е безспорно обществена и служебна по см. на чл. 2, ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ, ограничена е в посочен времеви интервал, индивидуализирана е съобразно диапазон на цената на материалния интерес и премета й, като ответното дружество не заявява, нито доказва наличието на хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.
Решението на АС-Бургас в частта по т. 1 и т. 2 от заявлението е постановено в съответствие с материалния закон.
Споделят се заключенията на съда, че от заявлението и неговото уточнение търсената информация е изяснена, а заявлението изцяло отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Правилни са изводите на АС-Бургас, че се касае за служебна обществена информация, а органът в тази част следва да направи преценка коя част от нея засяга трети лица, налице ли е хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ при съобразяване с §1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. В случай, че в тези документи се съдържат лични данни, те следва да бъдат заличени на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ.
Решението на АС-Бургас в частта по т. 3 от заявлението е неправилно. Поисканата счетоводна справка, от която да е виден общият размер на платените суми по поисканите договори в табличен вид с информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена, не представлява налична информация, поради което следва да бъде изготвена допълнително от задължения субект, което не се предвижда от ЗДОИ. Данните в исканата справка се съдържат в договорите и в първичните счетоводни документи, които задължения субект следва да предостави. Постановеният отказ в тази част е законосъобразен, като задължения субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено за целите на ЗДОИ.
Частната жалба относно разноските е неоснователна.
Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, който е отчел злоупотребата с процесуални права и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Касае се за 24 броя заявления, подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на упражняване на процесуални права с цел облагодетелстване. Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая безспорно се касае за упражняване на процесуалното право на оспорване на административен акт, последица от което в образуваното съдебно производство по оспорване на този акт и при неговата отмяна е правото на разноски. Правото на разноски обаче не би могло да бъде упражнено без осъществяване процесуалното право на жалба.
В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация/чл. 24, ал. 1 от АПК/. Сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната на норма, регламентираща възникване на административно правоотношение.
Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. Процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право.
Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ), но и в противоречие с обществения интерес. П. за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фаргментарно, а в тяхната съвкупност.
Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/ държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган-съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Такива последици, като целени от частния жалбоподател спрямо задължения субект, и изразени в евентуално начисляване на такси за образуване на дела и разноски за адвокат - възлагани на насрещната страна, правилно и съобразно наличния доказателствен материал са установени от първоинстанционния съд в процесния случай, при което АС-Бургас е достигнал до законосъобразни извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и не е допуснал целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект в правоотношението като е оставил молбата за присъждане на разноски без уважение.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски на касатора и ответник по частната жалба следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №551 от 21.03.2018г. по адм. дело № 3406/2017 г. на Административен съд Бургас, в частта му, с която е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация в Решение изх.№К-1092-105/09.11.2017г. на ИД на ВиК-Бургас, поискана със заявление с вх.№К-1092-78 от 12.09.2017г. от К.Д, а именно, счетоводна справка, от която да е видно какъв е общия размер на платените суми по договорите в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор каква сума на кой доставчик и на коя дата е заплатена, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д против Решение изх.№К-1092-105/09.11.2017г. на ИД на ВиК-Бургас в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 от заявлението, а именно, счетоводна справка, от която да е видно какъв е общия размер на платените суми по договорите в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор каква сума на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №551 от 21.03.2018г. по адм. дело № 3406/2017 г. на Административен съд Бургас, в останалата му част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1166 от 25.05.2018г. по адм. дело № 3406/2017 г. на Административен съд Бургас.