Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г.Г, [населено място], [адрес], чрез процесуален представител, против заповед рег.№8121К-8458/21.08.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)/ЗМВР/, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на Г.Г –разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към 02 РУ Добрич при ОДМВР Добрич, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

Жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа, че заповедта е незаконосъобразна-издадена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Излага съображения, че в заповедта не е налице посочване на доказателства за извършеното нарушение, както и при какви обстоятелства е извършено. Не са събрани конкретни доказателства в подкрепа на изводите за виновност, а и в самата заповед не се сочат такива.

Навежда доводи, че ДНО е взел своето решение без да анализира всички факти и обстоятелства, както поотделно така и в своята съвкупност, което е довело до непълнота на проверката и неправилна преценка на събраните доказателства. При проверката не е взето предвид и не е обсъдено даденото от оспорващия обяснение.

Твърди, че издадената заповед за наложено дисциплинарно наказание не би могла да послужи като индивидуална превенция спрямо него, нито да въздейства на останалите служители за да не допускат нарушение на дисциплината. Счита, че в случая се касае за тенденциозност и превратно упражняване на власт при вземане на решение за издаване на индивидуален акт.

Моли за отмяна на оспорения акт. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк.. С оспорва жалбата като неоснователна. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Г.Г работи като разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към 02 РУ Добрич при ОДМВР Добрич до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи.

Дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР е образувано по предложение на ВПД Директор при ОДМВР Добрич, рег.№357р-2020/22.02.2018г., в което са съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от Георгиев. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (№8121К-2440/12.03.2018г.) е определен дисциплинарно-разследващ орган.

От събраните от ДРО доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка рег.№357р-6466/06.07.2018г. е установено, че на 05.02.2018г. Георгиев се явил на касите на автогара Добрич и поискал да закупи билет за пътуване до гр. В.. Подал банкнота от 20лв. При приемане на парите, служителката на касата И.Р се усъмнила, че банкнотата е неистинска, проверила я на машина и се консултирала с главната касиерка С.К, която потвърдила, че парите са фалшиви. При връщане на служителката на работното й място, инспектор Георгиев се легитимирал като полицейски служител, показал служебна карта и знак и си взел неистинската банкнота.

Посочено е, че случилото се съставлява произшествие с участие на МВР съгл. чл. 97 и чл. 98 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поради което на осн. чл. 102 от същата инструкция служителя е бил длъжен да докладва за произшествието с негово участие по реда на подчиненост, което не е сторил. С деянието си инсп. Георгиев е нарушил чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Направен е извод, че на посочената дата на автогара-Добрич инспектор Г.Г неумишлено е направил опит прокара в обръщение неистинска/фалшива/ банкнота от 20 лв., с което виновно е нарушил т. 13, 15, 19, 20 и 25 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по см. На чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При тези данни и предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, ДРО предлага за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на инспектор Г.Г да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ и за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. На осн. чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР след определяне наказание за всяко нарушение, да бъде наложено по-тежкото от тях/обобщена справка рег.№357р-6466/06.07.2018г., становище от 10.07.2018г./.

Георгиев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 14.03.2018г. Съобразно правилата на административната процедура (чл. 207 ЗМВР) служителят е поканен и се запознава своевременно с материалите от проверката. Държавният служител в МВР е депозирал писмени обяснения пред ДРО с рег.№357р-3155/29.03.2019г.

След изготвяне на обобщената справка служителя е поканен за запознаване със същата и даване на допълнителни обяснения или възражения. Георгиев се запознава със справката на 06.07.2018г. и депозира обяснение до ДРО рег.№357р-6551/09.08.2018г., с които е запознат и министърът на вътрешните работи видно от положените подпис и печат върху тях на 20.08.2019г.

На 21.08.2018г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег.№8121К-8458, с която приема, че: на 05.02.2018г. около 11.30ч. на касите на автогарата в гр. Д. се явил непознат мъж/впоследствие е установено, че това е бил инспектор Г.Г/, който е поискал да закупи билет за пътуване до гр. варна. Подал банкнота с номинал 20 лева. При приемането на парите, касиерката И.Р се усъмнила, че банкнотата е неистинска, проверила я на машина и се консултирала с главната касиерка С.К, която потвърдила този факт. При връщането на Рогова на работното й място, Георгиев заявил „зная, че банкнотата е фалшива, върнете ми я ще си платя с други пари“, след което платил с монети. С протокол за доброволно предаване от 13.02.2018г. са получени видеозаписи от охранителни камери на автогарата, от които се потвърждава, че лицето, послужило си подправен паричен знак е инспектор Г.Г -разузнавач в група „Криминална полиция“ към 02 РУ Добрич.

Посочено е нарушение на т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР. Поведението на наказаното лице е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР- „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. За извършеното нарушение и на осн. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложено на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

При така установеното настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма.

Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Георгиев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в хода на дисциплинарното производство.

Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Снети са обяснения от наказаното лице, от служителите в РУ Добрич: Л.Х, П.П, В.В, както и от лицата И.М, Г.Г, Й.А, Е.В, И.Р, С.К. ДРО е запознат с получени от Окръжна прокуратура материали по ДП№11/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич. Резултатите от проверката са обективирани в обобщена справка и становище, които са изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Служителят е уведомен за всички процесуални действия на дисциплинарно-разследващия орган и същия е упражнил правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

Неоснователни са твърденията на оспорващия за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед същата съдържа данни за обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, включително мястото където е извършено, а именно на касите на автогарата в гр. Д.. Подробно описание на обстоятелствата по извършеното нарушение и доказателствата за извършеното нарушение се съдържат в обобщена справка рег.№357р-6466/06.07.2018г., и становище рег.№357р-6624/ 10.07.2018г., представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт. В обжалваната заповед са посочени нарушените разпоредби доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Спазено е правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ДНО е приел писмените обяснения на жалбоподателя.

Настоящият състав приема, че при издаване на оспорения акт са нарушени разпоредбите на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.

На първо място, въпреки събраните от ДРО доказателства при извършената проверка и изведените заключения за извършени две отделни нарушения от служителя Георгиев, а именно: 1.нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. второ, и т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, и неизпълнение на служебни задължения; 2. нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР;, при налагане на дисциплинарното наказание органът не е определил наказание за всяко от посочените нарушения, съответно не е определил едно общо наказание съгласно нормата на чл. 197, ал. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи, за да упражни правомощието си по т. 1 или т. 2 на ал. 3 от цитираната разпоредба.

На следващо място ДНО не е изложил в оспорената заповед каквито и да са мотиви относно установените факти и обстоятелства в хода на дисциплинарното разследване, касателно вмененото нарушение, цялостното поведение на служителя, вкл. дадените обяснения от другите лица и предложението на ДРО, обстоятелството, че деянието на Георгиев, изразено в „опит за прокарване в обръщение на неистинска банкнота“ е извършено при липса на умисъл, от които мотиви да е видно защо административния орган е възприел служителя да бъде наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а не с по-леко дисциплинарно наказание, предвид правомощията му по чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. В този смисъл изложените съображения от ДНО в оспорената заповед са изцяло едностранчиви, и не се основават на фактите в дисциплинарното разследване/ за които не се спори по делото/, сочещи на липса на настъпили тежки последици за службата, уронващи нейния престиж до степен, налагащи прилагането на най-тежкото наказание спрямо служителя. Липсват съображения на ДНО защо след като е приел, че деянието е извършено в резултат на небрежното поведение на служителя, който за целият период на служба при 17-годишен стаж няма наложени дисциплинарни наказание, и има една парична награда, е наложил спрямо този служител най-тежката възможна санкция.

При така установените нарушения от страна на административния орган не може да се приеме, че оспорващия правилно е санкциониран с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-„уволнение“ на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и съответно че служебното правоотношение на държавния служител в МВР правилно е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

На основание изложеното изложеното съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, и нарушения на приложимите материалноправни разпоредби, поради което същата следва да се отмени като незаконосъобразна при наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 660 лева, представляващи заплатена сума от 650лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 30.08.2018г с адвокат Стойчев и 10 лева държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед рег.№8121К-8458/21.08.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която на Г.Г –разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към 02 РУ Добрич при ОДМВР Добрич, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Г.Г, [населено място], [адрес], разноски по делото в размер на 660/шестстотин и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.