Производството е по чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалбата на В.К, чрез адвокат Х.Х, против заповед № 8121К-7674/3.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при неспазване на предвидената в закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че по преписките не са били налице достатъчно доказателства за извършени престъпления от общ характер, както и че не са представени доказателства, че жалбоподателят е запознат със Заповед МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г., с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Твърди нарушение на сроковете за ангажиране на дисциплинарна отговорност и по-конкретно, че по отношение на първото твърдяно нарушение е изтекъл законоустановения срок за търсене на дисциплинарна отговорност, което води до несъставомерност на деянието по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 147 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят В.К е началник на Районно управление В. Т при ОД на МВР - В.Т.С заповед № 8121К- 7674/3.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1. пр. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за три дисциплинарни нарушения, а именно:

1. На 28.09.2017 г. във...