Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на община С., представлявана от кмета на общината, срещу решение № 43 от 26.10.2018 година на Административен съд гр. Р. по адм. д. № 389/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № РД – 02 – 36 – 838/23.07.2018 година на заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управителния орган на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014-2020. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По възражението за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения твърди, че в съдебно заседание на 03.10.2018 година съдът не приел представени от общината писмени доказателствени средства, без да мотивира отказа си да приеме същите като доказателства по делото. Същите били от значение за решаване на спора по същество. Отрича чрез поставените изисквания към експертния състав на участниците да се нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). Съдът не обсъдил възраженията на общината за липса на нарушения на ЗОП. Мотивира поставеното изискване за образование за гаранция за качествено изпълнение на поръчката. Съдът в конкретика не обсъдил, че към момента на откриване на процедурата по възлагане липсвали строителни инженери с образователна степен бакалавър и ППП, а професионалната квалификация „архитект“ се придобивала само чрез обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“. При условията на евентуалност твърди, че дори и поставените изисквания за образователно-квалификационна степен към експертите да надвишават минимално заложените законови такива, те не са ограничителни и не нарушават чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като били пряко относими към предмета на поръчката и постижими за всеки участник. Изискванията касаели членовете на екипа, а не участника. Оспорва като неправилен и извода на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на...