Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 34б, ал. 5 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) (ЗННД).

Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 939/23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5986/2018 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което по жалба на П.И, нотариус с район на действие Районен съд – Карлово и отменена Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието и преписката е изпратена на министъра на правосъдието за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Първата касационна жалба е подадена от министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител ст. юрк.. Т. Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона. Счита, че неправилно съдът е приел, че в процесната заповед не са изложени мотиви относно наличието на втората предпоставка на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, а именно наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД. Моли обжалваното решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта.

Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател – министърът на правосъдието се представлява от ст. юрк.. Т, която поддържа изцяло доводите изложени в жалбата. Оспорва отговора на касационната жалба подаден от ответницата по касационните жалби – П.И. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от Съвета на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б, представляван от неговия председател Д.Т, чрез процесуалните си представители адв.. Т и адв.. В от Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“. В жалбата се релевират доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила обжалваната заповед на министъра на правосъдието. С цел установяване на изложените касационни основания моли за назначаване на съдебно-климатологична експертиза. Моли се също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът по тази касационна жалба се представлява от пълномощниците си адв.. В и адв.. Т, които поддържат доводите изложени в касационната жалба. Представят списък на разноските.

Ответницата по касационната жалба – П.И, в представен по делото отговор на касационните жалби, чрез процесуален представител адв.. А оспорва жалбите като неоснователни и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Редовно призована за съдебно заседание, ответницата се представлява от процесуалния си представител адв.. А, която поддържа доводите изложени в отговора на касационните жалби. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведените в жалбите касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема касационните жалби за допустими като подадени в срок от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни поради следното:

С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 34б, ал. 5 от ЗННД, Върховният административен съд, трето отделение е отменил по жалба на П.И, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд – Карлово, Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието и е изпратил преписката на министъра за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

В хода на административното, а впоследствие и в първоинстанционното съдебно производство пред ВАС са събрани всички относими към предмета на спора доказателства. От тях е установено, че П.И е нотариус, вписан с рег. № 655 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Карлово. С молба с рег. № 94-П-98 от 22.06.2017 г. до министъра на правосъдието, Иванова е поискал да бъде преместена на основание чл. 34б във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗННД от района на РС – Карлово в района на Софийски районен съд. Като основание за исканото преместване е изложил следните важни причини: влошено здравословно състояние след започване на работа в гр. К.. В подкрепа на тези твърдения са представени писмени доказателства, а именно: амбулаторен лист № 1048/04.04.2017 г., амбулаторен лист № 1066/05.04.2017 г., амбулаторен лист № 877/10.04.2017 г., както и протокол от медицинска комисия от 10.04.2017 г., съгласно който е налице влошаване на здравословното й състояние произтичащо от характеристиките на мястото където живее. Изложени са доводи, че с оглед броя на населението по постоянен адрес в [населено място] е налице открито място по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗННД, т. е. налице е първата предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД за преместване на нотариус в друг район – открито място по чл. 10 от ЗННД в района, в който желае да бъде преместен, в случая на РС – София. Като допълнителни обстоятелства жалбоподателката сочи, че преди назначаването й за нотариус е живеела в гр. С., където здравословното й състояние е било стабилно, [диагноза] от която страда е била добре контролирана, притежава жилище в този град, в който живеят и нейните роднини. С писмо от 28.06.2017 г. от Съвета на нотариусите е изискано становище по постъпилото от Иванова заявление, както и предоставяне на информация относно броя на вписаните нотариуси с район на действие съдебните райони на Районен съд – Карлово и Районен съд – София.

Установено от съда е, че с Протокол № 6/07.07.2017 г. от редовно заседание на Съвета на нотариусите е взето решение по искането на Иванова. С решението си съветът приема, че не са налице визираните в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за исканото преместване. Решението е мотивирано с това, че заболяването на Иванова е с давност от 15 години, това обстоятелство е възникнало преди придобиване на правоспособност на 20.12.2015 г. и е следвало да бъде съобразено при изразяване на волята и при кандидатстване за упражняване на нотариална професия, а смяната на постоянния адрес в [населено място] и придобиване на жилище в този град не съставляват важна причина по смисъла на закона. Относно наличието на обективната предпоставка – свободно място, също е прието, че тя не е налице, тъй като в района на Районен съд – София са вписани по-голям брой нотариуси от предвидения. Решението е съобщено на министъра на правосъдието с писмо, получено на 21.07.2017 г. в Министерство на правосъдието.

С оспорената Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. министърът на правосъдието е отказал преместване района на действие на нотариус П.И, вписана под № 655 в регистъра на Нотариалната камара, от съдебния район на Районен съд – Карлово в съдебния район на Районен съд – София. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че в случая изложените от нотариуса обстоятелства не основават наличие на важна причина по смисъла на закона, налагаща преместването му в друг район на действие. Приел е, че заболяването на Иванова е диагностицираното преди придобиване на нотариалната правоспособност, което е в противоречие със законовото изискване за допустимостта му, както и че обстоятелството къде е постоянния й адрес не съставлява важна причина по смисъла на закона. Относно наличието на другата предпоставка, открито място за нотариус в съдебния район на Районен съд – София не е изложил мотиви.

С цел установяване на здравословното състояние на жалбоподателката по делото от съда е назначена съдебно-медицинска експертиза, (СМЕ) която е депозирала писмено заключение, съгласно което до 2017 г. [диагноза] на Иванова, протичаща като [диагноза], съчетано протичаща с алергичен полипозен риносиуит е била добре контролирана, пристъпите на задух по-леки, купирани само с инхалиране. От СМЕ е установено също, че от 2017 г. до сега е налице влошаване на състоянието поради: зачестяване на астматичните пристъпи, които освен дневни стават и нощни; пристъпите стават все по-тежки, придружени с устна цианоза и „тираж“ на гръдния кош, признаци на дихателна недостатъчност; бронхиалната астма и алегичният ринит стават трудно контролируеми и от разширената терапия, поради което ЛКК правилно дава препоръка за смяна на работата и местоживеенето, което е с повишена влажност на въздуха, обогатен с дървесни и тревни полени. Съчетаването на подходящо климатолечение с добре контролирана медицинска терапия е важно условие за подобряване на здравия статус, респективно за трудоспособността на жалбоподателката. Първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен преглед на лицето.

Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на издадената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и като резултат е отменил Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 34б, ал. 4 от ЗННД, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и по конкретно по отношение втората субективна предпоставка – наличие на важни причини, налагащи това преместване, за което подробно се е мотивирал.

Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на ВАС, петчленен състав на Първа колегия смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Спорът и понастоящем е правен и се съсредоточава относно това доколко посочените от Иванова причини са „важни” по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД.

Съгласно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие, въз основа на мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Важни причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му и могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие – чл. 34б, ал. 2 ЗННД.Оно съдът е приел, че извода на административния орган за липсата на законовата предпоставка – наличие на „важни причини“ за исканото преместване, поради настъпили обстоятелства извън волята на нотариуса в оспорената заповед се извежда от посоченото в заявлението на Иванова, че страда от [диагноза] от около 15 години е изведен без да е направен анализ на представените от заявителката документи, а на практика е несъответен на посоченото в тях. Правилно съдът е счел, че формалното им посочване в заповедта не отговаря на изискването на Закон за мотивиране на акта от фактическа страна. Безспорно по делото е установено, че искането на ответницата по касационните жалби се основава на причини от здравословен характер, при твърдяно съществено влошаване, като не се установява по делото преценка за наличието на такова да е извършена от компетентно лице, в нарушение на разпоредбите на чл. 36 и чл. 51 от АПК.Он се явява и направеният от съда извод, че при издаването на процесната заповед административният орган е игнорирал задължението си да установи всички относими факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде оспорения административния акт. В подаденото от Иванова заявление действително се сочи, че тя страда от [диагноза] повече от 15 години, но се твърди, че след придобиване на правоспособност като нотариус и започване на работа като такъв в гр. К. е налице съществено влошаване на здравословното й състояние, произтичащо от климата в този район. Това обстоятелство основава на представения със заявлението протокол на ЛКК, от който се установяват твърдените факти – влошаване на състоянието произтичащи от промяна на местообитанието с такова с по-високо надморско равнище и повишена влажност. В този протокол е дадена и препоръка да бъде освободена от работа, свързана с посочените в него условия. Административният орган не е взел под внимание тези констатации и препоръки съдържащи се в него. Тези констатации на ЛКК се потвърждават и от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, която установява, че наличното заболяване е еволюирало, преминало е от лека към средно тежка до тежка [диагноза], влияеща върху възможността за осъществяване на трудова дейност. При тези установявания правилно първоинстанционния съд е приел за неправилен извода на министъра на правосъдието за липса на настъпили обстоятелства независимо и извън волята на нотариуса, относими към неговото здравословно състояние, които с оглед интензитета им и негативното развитие в конкретния случай обосновано е следвало да бъдат приети от решаващия административен орган като "важни" и препятстващи изпълнението на нотариална функция в досегашния район на действие. В този смисъл неоснователно е направеното от процесуалния представител на Съвета на нотариусите за назначаване на съдебно-климатологична експертиза. Касаторът е могъл да поиска назначаването на такава експертиза пред първоинстанционния съд, където е бил конституиран като заинтересована страна. Допуснатата по делото от решаващият съд съдебно-медицинска експертиза е била изслушана и приета видно от протокол от съдебно заседание на 03.12.2018 г., като касаторът – Съветът на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б, (заинтересована страна пред първата съдебна инстанция) не е проявил заинтересованост при изслушването и приемането на СМЕ на вещото лице. Следва да се посочи също така, че приетата по делото СМЕ дава отговор на въпросите свързани с промяната на здравословното състояние на Иванова, както и дали то е повлияно от климата в гр. К.. Съобразно с това тричленният състав на ВАС, трето отделение е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС.

На следващо място законосъобразни се явяват и направените от съда изводи, че министърът на правосъдието не е изложил в обжалваната заповед мотиви дали е налице другата предпоставка на закона – наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД, според изречение второ на която разпоредба на 10 000 жители се открива едно място за нотариус. В нарушение на изискването на чл. 36 от АПК, издалият заповедта не е събрал относими към искането доказателствата, въз основа на които да извърши и дължимата се от него според закона преценка. От представените по делото доказателства – таблица за броя на населението по постоянен и настоящ адрес в Столична община и писмо на Нотариалната камара на Р. Б се установява, че към момента на предявяване на искането и издаване на оспорения акт тази законова предпоставка е била налице, тъй като броят на населението по постоянен адрес е 1 459 105, по настоящ 1 436 707, а броят на нотариусите е 134. Видно от представената пред първоинстанционното дело и съдържаща се в административната преписка проекто-заповед за насрочване на конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси сред посочените в нея съдебни райони, е и съдебният район на Районен съд – София с 5 места. Изложеното обуславя наличието на обективната предпоставка по чл. 34б, ал. 1 от ЗННД.

Съдът е установил нарушения на тези правила, поради което правилно актът е преценен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 от ЗННД, а поради това и незаконосъобразен, което е ангажирало като последица отмяната му.

В съответствие с приложимото право съдът е упражнил контрол за законосъобразност на преценката на административния орган относно посочените в заявлението за преместване на нотариуса „важни причини”. Изводите на съда кореспондират не само на правната, но и на житейската логика, която очевидно е съобразена от законодателя с дефинирането на понятието „важни причини” чрез ал. 2 на чл. 34б от ЗННД (Нова – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.). Посочените от Иванова причини, свързани с нейното здравословно състояние, както и с оглед на интензитета им в личен, социален и професионален аспект, в конкретния случай съвсем обосновано е можело и е следвало да бъдат приети като „важни”. Като е достигнал до обратния извод, административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт, което правилно е констатирано от съда.

За пълнота следва да се посочи, че не са установени причини от какъвто и да е било характер, които да са важни по степен и с оглед общата цел на ЗННД, че да налагат във всички случаи оставането на нотариус Иванова в съществуващия район на действие да упражнява нотариални функции.

Предвид изложените съображения, касационните жалби са неоснователни, не са налице твърдените в тях касационни основания. Обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и във връзка с направеното от ответницата по касационната жалба искане за присъждане на направените по делото разноски, като съгласно представения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2019 г., както и списък на разноските – л. 39 и л. 55 от адм. д. № 3230/2019 г. се установява, че ответницата е заплатила на адв. Н.А изцяло в брой сумата от 1000 лв. Касационните жалбоподатели Министерство на правосъдието и Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б следва да бъдат осъдени да платят съразмерно посочената сума от 1000 лв. или всеки от тях да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв., представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция за адвокатска защита от ответницата по делото П.И.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 939/23.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5986/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, с адрес гр. С., ул. „Славянска“ № 1 да заплати на П.И, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд – Карлово, с адрес гр. К., [улица] сума в размер на 500 (петстотин) лева, съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Съветът на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б, със седалище и адрес гр. С., ул. „Опълченска“ № 46-48, представляван от председателя си Д.Т, да заплати на П.И, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд – Карлово, с адрес гр. К., [улица] сума в размер на 500 (петстотин) лева, съставляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П:

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 939/23.01.2019 г. по адм. дело №5986/2018 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена издадената от министъра на правосъдието заповед № СД-05-64/4.04.2018 г., е правилно. Намирам, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Министърът на правосъдието законосъобразно е отказал преместването на нотариус П.И, с район на действие Районен съд - Карлово, в района на Районен съд-София, обосновано от нея с причини, свързани със здравословното й състояние.

Съгласно чл. 34б, ал. 1 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието, при открито място по чл. 10. Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

В разглеждания случай не са налице и двете законови изисквания, за да бъде преместен нотариусът в района на Районен съд-София. Заболяването на жалбоподателката Иванова е с давност от 15 години или много преди тя да придобие правоспособност на нотариус на 20.12.2015 г. Както жалбоподателката сама е посочила в жалбата си, на конкурса, на който се е явила, е избрала мястото на нотариус в град Карлово като първо желание, т. е. към този момент тя не е считала, че природните условия в града ще представляват утежняващ заболяването й фактор. Същевременно по делото не е установено, че здравословното й състояние е било влошено именно поради пребиваването й в град Карлово, което налага да преместена не другаде, а именно в района на Софийския районен съд и представлява важна причина по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, настъпила извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. В тежест на жалбоподателката Иванова е било да ангажира доказателства за съществуването на предвидените от закона нормативни предпоставки за удовлетворяване на искането й, което не е било направено.

На първо място, заболяването на П. И. [] дефинитивно се характеризира с обостряне в определени периоди. Това е отразено и в амбулаторен лист №877/10.04.2017 г. – анамнезата е [диагноза]. В заключението на допуснатата медицинска експертиза са направени констатации за зачестяване на пристъпите, но липсва категоричен извод, че това се дължи именно на климатичните фактори, характерни за района на град Карлово. В експертното заключение, което тричленният състав на Върховния административен съд е възприел безкритично като мотивирано и компетентно, не е обсъдена възможността влошаването на състоянието на нотариуса да се дължи на естествения ход на болестта. Избягнато е сравнението между климатичните условия в двата географски района.

И без специални знания може да се достигне до извод, че замърсеността на въздуха в град София, където иска да се премести нотариусът, е несравнимо по-висока от тази в района на град Карлово. За благоприятното повлияване на подобни заболявания има други, много по-подходящи климатични райони. В представения по делото протокол на медицинска комисия № ЛКК126/10.04.2017 г. на „Многопрофилна болница за активно лечение“ – Ловеч е направено заключение, че П.И трябва да бъде освободена от работа, свързана с високо надморско равнище, повишена влажност и висока концентрация на полени. За сравнение, основано на статистически данни, градът Карлово, разположен на южното подножие на Стара планина, е с надморска височина 452±1 м, а градът София е с надморска височина 595 м.

Прави впечатление и обстоятелството, че нотариус Иванова е жител на [населено място], но не е поискала да се премести там.

На последно място, след като е направила искане за преместване в района на Софийския районен съд, П.И е следвало да посочи в молбата си до министъра на правосъдието, че в този съдебен район има свободно място за нотариус. М. на правосъдието не е оправомощен да открива място с цел преместването на нотариус в друг съдебен район, поради което няма задължение да събира сведения за броя на населението в района на София. Преценката на компетентния административен орган за откриването на повече от определените места за нотариуси в даден район се обуславя единствено от необходимост за обезпечаване на нотариалната услуга за населението на района, както предвижда чл. 10, ал. 4 ЗННД. Откритите след такава преценка вакантни места са обект на конкурсна процедура, а не на процедура по преместване. Преместването на нотариус в друг район се разрешава само при наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и свободно място, което е освободено или е останало незаето след провеждането на конкурс. П.гането извън този контекст би довело до заобикаляне на закона.

По тези съображения считам, че решението по адм. дело №5986/2018 г. на Върховния административен съд следва да се отмени и да се отхвърли подадената от П.И жалба.

Съдия:

Ж. П